16-годишната сага със закона за старите столици е напът да приключи

Усилията на изтъкнати историци и археолози най-сетне дадоха резултат

Седем души от парламентарната група на ИТН са входирали за разглеждане в Народното събрание законопроект за старите столици на Република България. Предложението е постъпило в края на януари, а един от вносителите е роденият в Горна Оряховица депутат от Шумен Пламен Николов.

С това най-накрая ще бъде удовлетворено желанието на изтъкнати великотърновски археолози, историци и общественици, които преди 16 години първи поставиха въпроса за създаването на закон за старите столици. Тогава подписите си под предложение до президента Георги Първанов поставиха доц. Иван Лазаров, доц. Мирко Робов, проф. Пламен Павлов, проф. Константин Тотев, архитект Пламен Цанев и дългогодишният главен редактор на „Борба“ Николай Томов.

В предложението до президента те изтъкват необходимостта от създаване на закон за старите столици като продължение на държавната политика до 1989 г., която е била насочена към консервация, експониране и съхранение на Велико Търново, Плиска и Преслав във връзка с честванията на 1300 години България и 800 години от въстанието на Асен и Петър. В предложението се посочва още, че се стига до извода, че грижата за старите български столици трябва да прерасне от ангажимент на общините и регионалните институции в изключителен държавен ангажимент.

„Това е наша, търновска идея и подписите ни стоят там. Оказва се, че такива сериозни неща като една стара столица не са по силите на една местна власт. С това трябва да се заеме държавата. Днес има хаос в това отношение, липса на системно финансиране, това трябва да се преодолее“, сподели за „Борба“ доц. Мирко Робов. По думите му с приемане на закона държавата ще се завърне към старите столици и ще започне отново да се грижи за тях.

Още в предложението до президента през 2006 година се посочва, че най-големият ангажимент на държавата към старите столици е Общонародният комитет за развитие на Велико Търново, който е реципрочен в Плиска и Преслав.

Всъщност държавата насочва вниманието си към Велико Търново още през далечната 1966 година, когато излиза постановление на Министерски съвет за развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Задачите са определени в 14 точки. Така започва реставрацията на Царевец и Трапезица. Създават се много културни обекти и туристическа инфраструктура, без които днес Велико Търново вероятно нямаше да се радва на същия световен интерес.

За намерението на парламентарната група на ИТН потвърди и великотърновският народен представител Момчил Иванов. Предстои проектозаконът да бъде разгледан в комисии, като водеща е Комисията по култура и медии. Участващи комисии са Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по туризъм и Комисията по бюджет и финанси.

Предстои законопроектът да влезе и в пленарна зала, където ще бъде подложен на гласуване.