Архив „Борба“ 2020: Още след Освобождението започва озеленяването на старата столица и изграждането на търновските паркове

Непосредствено след Освобождението Градският общински съвет предприема ефикасни мерки за ликвидиране ориенталския вид на Велико Търново. Наред с изправянето на улиците и строежа на обществени сгради започват системни грижи и за озеленяването на престолнината. От излезлия през 1893 година първи пътеводител за Велико Търново узнаваме, че старостоличани разполагат с “хубаво място за разходка” в махалата Морнополе. “Там, четем в “Упътване за града Велико Търново и околността”, има градини със сенки и хубава бира”.

Любимо място за развлечение и отмора на нашите предшественици в края на XIX век е и

 

така наречената Пожарникарска градина

 

За нея авторът на пътеводителя Хр. П. Константинов пише: “В Дервеня, висоце от пътя за Русчук е направена една малка градина до резервоара на градските чешми. Тя има още по-хубаво местоположение. Една пътека от Русчушката врата, една от Самоводския пазар и няколко пътеки от махалата Варуш ни водят към Пожарникарската градина, която, ако и да е обърната към север срещу Гарванец, имаме хубавия изгледи към западните страни на Трапезица, Хисаря, Арбанаси, Арбанашкото бърдо, Зиналата Стена и от сам нея турската махала. Една част от Янтра между турската махала, зиналата Стена и Хисаря изглежда като езеро и иностранния пътник може веднага да помисли, че насреща си гледа едно от живописните езера в Щирия или Словения.

На салаша в Пожарникарската градина се намира хубава бира и други пития и мезелици. Най-хубавият път за тая градина е пътят, който ни повежда от Самоводския пазар”.

Образец на модерното парково изкуство обаче в столицата на Асеневци става

 

Градската градина

 

която придава невероятен облик на разрастващото се Търново.  „Бащата” на Градската градина Антон Новак пристига в престолнината през 1892 г. благодарение на Карел Шкорпил, тогава гимназиален учител в града. По негова препоръка чехът е поканен за градинар декоратор при общината с отговорната задача да създаде общински градини и разсадници за залесяване на стръмните и скалисти склонове около града. А поводът за „разкрасяването” на старопрестолнината е повече от сериозен – сватбата на княз Фердинанд I с Мария Луиза.

Новак приема предизвикателството и работи три години във Велико Търново, където създава разсадник и реализира проектирания парк. През 1893 г. за успешно изпълнение на задачата е награден с „Народен орден за гражданска заслуга“ IV степен. Станалата любима за млади и стари градина е описана в издадения през 1907 г. от туристическото дружество „Трапезица” „Пътеводител на гр. В. Търново и околността му”: „На мястото на „Шеркетя” се издигна зданието на девическата гимназия, а наред с нея, малко към запад, се уреди разкошна градска градина, в която днес се издига доста широк и красив павилион, приспособен за бюфет и подслон на гражданите през време на разходките им”. Градската градина бързо добива популярност и става неотменна част от делничния и празничен живот на старо Търново. На нейно място днес се намира модерната сграда на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов”.

Мерките за озеленяването на града и изграждането на паркове и градини продължава и през следващите десетилетия. През 20-те години на миналия век се заражда идеята на Боруна да се оформи Алея на Възраждането, в която да се поставят не само “бюстовете и барелефите на големи общобългарски и търновски дейци”, но и да се създадат “красиви цветни лехи”. По редица причини начинанието остава нереализирано.

Надали има съвременен великотърновец или гост на града, който да остане равнодушен към

 

паметника “Майка България” и неголемия, но стилен и уютен парк, в който той е разположен

 

Но малцина може би знаят, че до 30-те години на миналия век тоя район все още има твърде ориенталски вид. На това място в миналото се извършва търговия с дърва за огрев, дървени въглища, продават се селскостопански изделия, добитък. Калта, бурените и примитивните каруци на продавачите са сред тогавашните “визитки” на тая “запусната градска територия”. Със започване строежа на монумента у великотърновци се поражда и мечтата около него “да се посади парк с цветя и декоративни дървета”, за да може тази част на престолнината да “стане най-благоустроена, модерна и красива”. За това свидетелства дописка във вестник “Ново време” от 1930 година.

Известно е, че паметникът се открива тържествено на 6 май 1935 година, а на следващата обичаният и уважаван от великотърновци чех Антон Новак отново пристига в града, за да превърне мечтата за нов парк в реалност. С помощта на общината известният паркостроител оформя в сърцето на Асеневата столица един неголям по площ, но изпъстрен с изключително разнообразие от храсти, редки дървесни видове и екзотични цветя “оазис на красотата и спокойствието”. Мястото се превръща в притегателен център за великотърновци. Съхранените до наши дни спомени и документи свидетелстват, че разходката и отмората там “стават неотменна и задължителна част от табиетите на жителите след края на работния им ден”. А общинската управа полага грижи за опазването на местната гордост, забранявайки късането на цветята, хвърлянето на отпадъци и чупенето на пейките, разположени в “цветния и озеленен кът за отдих”.

И друг парк претендира да е сред символите на престолнината.

 

“Марино поле”,

 

намиращо се в различни исторически периоди извън, или в рамките на днешното населено място, отдавна заема водещо място в “белите дробове на града”.

Кварталът „Марино поле” започва да се застроява след 1885 г., като между 1920 и 1935 г. се правят повече от 500 къщи. Съвременния си облик обаче тази градска част започва да придобива след 1944 година.

В изпълнение на 460-о министерско постановление от 10 юни 1952 г., свързано с подобряване цялостната дейност по озеленяването на населените места, отдел „Паркове и украса” при стопанско предприятие „Комунални услуги и благоустройство” към градския народен съвет на депутатите на трудещите се разработва план за облагородяване на старата столица за периода 1953 – 1960 година. На първо място в него се посочва изграждането на централен градски парк „Марино поле” с площ 40 декара. Решава се плановете да се изработят от Главпроект, дейността по направата на къта за отдих да започне през пролетта на 1953 г. и да завърши през следващата.

Забавянето на проектосметната документация, липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка, продължителната и сурова зима на 1953 г. осуетяват срочното изпълнение. Въпреки това към 5 юли 1954 г. с храсти и дървета, доставени главно от новосъздадения декоративен разсадник в местността Дълга лъка, вече е засадена площ от около 20 дка, успешно се осъществява дейността по направата на алеите. Изпълкомът на съвета решава да включи в строителния план за 1955 г. и построяването на летен театър – естрада.

По случай 80-годишнината от освобождението на града на 6 юли 1957 г. в парка се открива тържествено бюст- паметник на ген. Гурко.

края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век в най-просторната част на зеления оазис се строи кокетен шадраван по проект на арх. Стефан Георгиев. Мнозина граждани все още си спомнят с умиление водното съоръжение с обграждащия го пъстър килим от цветя и златните рибки, плуващи в чистите му води. През тоя период става факт и обичаният и посещаван от всички Летен театър, дело на арх. Живко Драгомиров.

 

Тодорка НЕДЕВА

Регионален историчеси музей –Велико Трново

4 thoughts on “Архив „Борба“ 2020: Още след Освобождението започва озеленяването на старата столица и изграждането на търновските паркове

  • 04.05.2020 в 11:54
    Permalink

    много нтерсно и е актуално, защотооториха парковете.

    Отговор
  • 07.05.2022 в 11:27
    Permalink

    Сега нещата се правят с лоши материали, само да се отбие номер и да се заделят повече пари за фирмите дето го правят. Жалко . Пейките, които ние много добре помним издържаха 30 години, а сега.. ..
    Ако всичко се прави с любов няма как да не се усети у хората. Младите трябва повече да се въвлича в градежите, за да усетят труда и да пазят повече имуществото.

    Отговор
  • 10.05.2022 в 17:43
    Permalink

    Паркът с шадравана беше много по-хубав отколкото сегашната грозна каскада!

    Отговор
    • 11.05.2022 в 13:31
      Permalink

      Още по-грозна щеше да бъде, ако я бяха продължили нагоре по цялата алея до ДНА, както я бяха замислили. Дори искаха да съборят ДНА, за да се откриела гледка към каскадата. А преди да започнат каскадата, бяха решили, на мястото на шадравана, да правят паметник на партизаните, каквито в града ни никога не е имало. Все пак, получи се по-малкото зло.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.