Пред разруха са малкото останали стари маази, оформяли търговския облик на Търново

От многото търновски маази, които са оформяли уличния силует на Стария град във Велико Търново, днес са оцелели само 7 и те са съсредоточени на ул. „Ст. Стамболов“ и „Велчова завера“, показа наша проверка. Макар структурата им общо взето да е запазена, автентичният им външен вид е доста нарушен и повечето са адаптирани за съвременни нужди. Още преди десетки години те са сменили предназначението си и са станали изцяло търговски обекти – кафенета и магазини. Пример за това са маазите на ул. „Ст. Стамболов“ 30 („Текила бар“) и на „Ст. Стамболов“ 38, близо до Старата поща, която също днес е кафене. А на „Велчова завера“ 14 сега има магазин.

Все още съществуват, и то на същата улица, сградите с номера 10, 12 и 18. Особено интересна е тази на „Ст. Стамболов“ 18, която самотно стърчи до разрушения Стамболов хан и е в доста лошо състояние. Опразнена е от около десетина години и разрухата постепенно я превзема. Тя е отразена още в плана на Търново от 1907 г. и е устояла на земетресението от 1913 г. Разгърнатата й строителна площ е 70 кв. м, на две нива е, изградена от камък, а покривът й завършва с огромен триъгълен корниз. През 1984 г. за нея има архитектурен проект и заснемане от НИПК. Ако за сградата обаче не се положат повече грижи, може и тя да последва съдбата на много други, които лека-полека изчезват от погледа ни. Не по-добро е състоянието и на останалите две в съседство. Неведнъж са издавани предписания на собствениците, защото са опасни за преминаващите.

Други маази обаче направо се рушат, като каменната къща на ул. „Ст. Стамболов“ 9, в която се помещаваше „Болярска изба“ и за която в. „Борба“ писа. Тя е паметник от национално значение, но с изпопадала мазилка. Пропуснахме само да кажем, че на покрива й са поникнали треви и храсти и това се вижда с просто око. За предназначението и архитектурата на тези запазени сгради, повечето от които са са паметници на културата с местно значение, разговаряме с арх. Донка Колева, която преди 15 години е правила обследване и заснемане на запазените все още сгради.

Някога най-популярните търговски сгради са били именно маазите. Освен за търговия те се използвали и като складови помещения. В долната им част са се продавали стоките, а на второто ниво, в обемната част, са били складовете. Строителството им започва през първата половина на XVIII век, около 1840 г. Тогава Велико Търново, въпреки че не е присъствал в турските регистри като някакъв голям град, бил наричан „сухо скеля“, или „сухото пристанище“ на България. Голяма част от керваните, които са сновели из империята и са доставяли стоки, преминавали през Търново. А и търговията, подхваната от млади и образовани в чужбина търновци със свои кантори, бурно се развивала. Колко са били дюкяните и маазите, не може точно да се каже, но по стария кадастрален план от 1907 г. се вижда, че точно в тази част, само около „Велчова завера“, е имало 30. Сега са оцелели само сградите с номера 8 и 12. В началото на XVIII век градът имал няколко търговски центъра – пред Царевец, на мястото на Първа мъжка гимназия, Самоводската чаршия с „Велчова завера“ и пазара около халите. Разбира се, освен маазите се строели и дюкяни, концентрирани в тези места, но по-късно – след Кримската война от 1856 г.

По запазен документ около 1840 г. търновските търговци се задължавали да градят маазите си от камък, да бъдат затваряни с железни кепенци, за да бъдат предпазвани от честите пожари, които избухвали в Търново, отразени и като исторически данни в архивите. И тези маази, които са запазени досега, действително са изградени изцяло от камък, с каменни сводове. Имали са специални метални обтегачи, метални врати и капаци, а в горната си част били украсени с т. нар. тухлени мазани корнизи. По тях може да се познае и днес кои сгради са маази – по запазените корнизи „вълчи зъб“. Покривите биват два вида – полуцилиндрични и триъгълни, и са били покривани с едноулучни керемиди. Полубалконче – импория, или стълба отвеждали към горното ниво. В наши дни няма запазени никакви метални елементи, а при малкото ремонти никой собственик не се е постарал да спазва предписания за автентичен вид. Подобни помещения – маази, за съжаление няма запазени от тях, е имало и около хан „Хаджи Николи“. После те са адаптирани за жилищни нужди, което променя характера им.

Освен пожарите и земетресението от 1913 г. променя облика на старите търговски центрове и на тяхно място никнат сгради, като сегашната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Окръжната палата. Но по „Велчова завера“ и главната улица – сега „Ст. Стамболов“, можем да видим част от това културно наследство, което сме задължени да пазим.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторът и архив на арх. Донка КОЛЕВА