Култура

Църквите във великотърновския квартал „Асенов“ илюстрират приемствеността между Средновековието и Възраждането

Църквите музеи „Св. Димитър“, „Св. Георги“, „Св.св. Петър и Павел“, „Св. Иван Рилски“ и паметникът на културата „Шишманова баня“ посрещнаха много посетители в първия от Европейските дни на наследството във Велико Търново днес.

Средновековните църкви, които привличат посетители от цялата страна и света, са  Св. Димитър, където е обявено въстанието на Асеневци; храмът от манастирския комплекс „Св.св. Петър и Павел“, който е изпълнявал функциите на седалище на столичната митрополия след смъртта на Св. патриарх Евтимий; както и църквата „Св. Иван Рилски“, в която около 100 години са съхранявани мощите на най-големия български светец Иван Рилски, преди те да бъдат отнесени в Рилския манастир, са знакови за средновековния период на Търновград.

В квартал „Асенов“ е емблематичната църква „Св. Четиридесет мъченици“, построена в чест на победата на Иван Асен Втори срещу Теодор Комнин при Клокотница. Интересен паметник на културата е Шишмановата баня, която също е част от културно-историческия пейзаж в квартала. Наречена е така, защото се счита, че е останала от времето на последния български владетел, преди падането на България под османско иго. Тя е единствената от Второто българско царство с оригинален архитектурен план, който я различава от известните бани през Античността и след това от турските хамами, уточняват от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Сред всичките тези забележителности, в близост до Владишкия мост, е и църквата „Св. Георги“. Нейната история е сравнително непозната, защото тя не е част от средновековната парадигма, а е издигната през 1616 г., за което свидетелства ктиторски надпис, който гласи, че е изградена със средствата и усърдната работа на Параскев и Ирина и осветена по времето на архиепископ Гавраил, разказа за БТА доц. Диана Тотева, завеждащ отдел „Християнско изкуство“ към Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Според нея това е една от църквите, които са се поддържали със средствата и постоянните грижи на заможните занаятчии от Табашкия еснаф в Търново във възрожденския период, затова върху част от стенописите има доста интересни графити, представляващи кожи на животни. Църквата държи своеобразен рекорд по бързина на изписване. Проучванията показват, че тя е изографисана от художник, част от екипа на Пимен Зографски, което е интересно, защото неговата зографска школа работи предимно в тогавашните предели на Западна България и днешна Република Северна Македония, посочи специалистът. От ктиторския надпис става известно, че е изписана за три месеца – от март до май. Това е изключително кратко време. Вероятно авторът стенописец от екипа на Пимен Зографски е майстор със сериозна рутина и с доста добра подготовка, за да изпълни украсата за такива кратки срокове, каза доц. Тотева.

Любопитна подробност е, че нишата в североизточния ъгъл на църквата има интересен пример за създаване на триптих поменик като стенопис. Там имената на хората, които трябва да бъдат упоменавани при служби, с течение на времето са се замазвали, след което са дописвани върху замазката новите имена на миряните.

Заради близостта си с реката, през 17-ти век вероятно кварталът е бил обитаван от занаятчии, които са били сравнително заможни и са искали да оставят нещо след себе си, затова въпреки множеството църкви наоколо, те изграждат този храм. Тази традиция е останала от Средновековието, каза доц. Тотева. Тя даде пример с двете цитадели – Царевец, където има разкрити 24 църкви, и Трапезица, където са открити 21 църкви, при условие че там кварталите са били съвсем малки. В този период всеки, който има някаква възможност, изгражда квартален храм, в който оставя името си на човек, сътворил нещо угодно на Бога и на хората, като същевременно той знае, че там ще намери спокойствие за вечни времена, отбеляза доц. Тотева и допълни, че това е една приемственост в мисленето между Средновековието и Възраждането.

Културните паметници в кв. “Асенов”, стопанисвани от Регионалния исторически музей, ще бъдат отворени и през неделния ден, като част от Европейските дни на наследството, които тази година са под наслов „Европа, общо наследство“.

БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *