Писъмце описва велик ден за „Борба”

Писмото наистина е кратко – 21 реда. Написани на ръка със синьо мастило с автоматична писалка. На редакционна бланка на някогашния вестник „Борба”.

 

Горе вдясно е датата: 7.8.1975 г.

 

Тук е мястото за някои пояснения, потребни най-вече за по-младите. В онова време „Борба” бе търновският официоз. Излизаше три пъти седмично – във вторник, четвъртък и събота, и имаше голям тираж. Стигнал в края на 1989-а до 49 000 броя. Много бяха и абонатите му – и в Търново, и в целия окръг. От пощенските кутии, закачени на пътните врати, привечер можеше да се види пуснатият и щръкнал пореден брой. Тук-таме и „Кооперативно село”, и “Труд”, и “Отечествен фронт”, и “Работническо дело”, но най-вече – “Борба”!

Редакцията се помещаваше в кипра къща точно срещу днешния Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”. Общо петнайсетина души заедно с шофьора, кореспондентите и чистачката…

Речем ли да изредим поименно повечко от редакторите, редицата изглежда тъй – Иван Колев, Илия Манев, Христо Медникаров, Петър Борсуков, Марин Крусев, Николай Томов, Найден Минков, Веселин Долчинков, Йордан Великов, Михаил Манолов, Петър Кайшанов…

А наборният цех бе на баира насреща – ориентировъчно: на гърба на стария търновски родилен дом, разговорно наричан Гинекологията. До живите и до днес върли стълби с чешмата чудо досами тротоара на чаршията.

Но да се върнем на писмото. Дословно то гласи така:

“Манев,

Днес беше велик ден.

Най-после се роди Петров син. Въпрос е как ще бъде кръстен – Боримир или на жените с първите букви, но едно е безспорно – Бор е безкрайно щастлив.

Напиването продължи от 11 до 16 часа. В чест на новия гражданин Петьо устрои коктейл с участието на Радко Радков и Николай Христов (доброволен фотокор). В момента, когато пиша тези редове, е устроено камерно тържество в секретариата. Очакват се с голям букет Братя Острилкови и по всяка вероятност в следващата „Стрела” ще има информация.

Считам, че само тази новина е по-голяма от всичко, което ще прочетеш в този брой.

                                                                                Иван Колев”

Още няколко пояснения: Иван Колев бе много години главен редактор на вестника. Мургав, среден на ръст, широкоплещест, рано олисял, ала с черни вежди. Външно строг, но всъщност преблаг мъж. Спечелеше ли човек доверието и одобрението му, нямаше кантар за отзивчивостта и добрините му…

Неговият заместник – Илия Манев, сетнешен главен редактор до 1988-а, бе с осанка, поведение и изказ на дипломат. Елегантен, с изискана жилетка под сакото, с буен перчем и модерните по-длъжки бакенбарди. Интересуваше се много от социална психология. И двамата пишеха сравнително рядко във вестника, но го бяха превърнали в магнит за всички, отдадени на словото, на театъра, на киното, на рисуването, на музиката… Без това, разбира се, да бе за сметка на ролята на „Борба” като огледало за всичко друго важно, ставащо в Търново.

Третият, за когото става дума в писмото, е най-големият търновски художник карикатурист – Петър Борсуков. (Слагаме настрани живописците, графиците, скулпторите и легендарния майстор на шаржа Александър Добринов).

Писъмцето, изпратено до намиращия се тогава на почивка в Дома на журналистите в Банкя Илия Манев, впечатлява още с първото си изречение.

„Велик ден!” – толкоз голяма е радостта на инак пестеливия на големи хвалби и патетични приказки Иван Колев. Тя личи и в буквите за „Петьо” – явно тъй е било обръщението към Борсуков, който пък няма равен в находчивостта на избора си как да подписва карикатурите, фейлетоните, бележките си – той е и П.ЕТЪР, и БОР, и Боримир, и Стрелец…

В Секретариата, където бил даден коктейл, художникът съжителстваше с Марин Крусев – бъдещия кореспондент за окръга на вестник „Стършел”, бъдещия собственик на чудесното издателство „Слово”. Едър мъж, с очила с дебели рамки и нарицателно ведър нрав и добро шегаджийство…

Какво се е пило и хапнало по повод рождението на дълго чаканото бебе, вече няма кой да ни каже. Но с букет се появяват и Братя Острилкови. Те били трима, и тримата — печатари от екипа, който акуширал всеки брой на вестника и от време на време техни епиграми се появяват в съботната хумористична страница на „Борба”. Псевдонима Острилкови им подарил – кой друг може да е? – Петър Борсуков.

Толкоз хубаво било всичко, че вестта за отрочето засенчило всичко останало в поредния брой, който Иван Колев поради липсата на интернет по онова време пратил по пощата на Илия Манев в Банкя. Заедно с писъмцето. Не може да не му вярваме: признава го сам той, главният редактор. И саморъчно се подписва най-отдолу.

***

…Няма ги днес почти всички изредени. Последни ни напуснаха Николай Томов, Христо Медникаров, Петър Борсуков. Но с нас са Марин Крусев и Иван Русков, някои от кореспондентите. Живот… Жив, разбира се, е и малкият Петър Петров Борсуков, както кръстили бебето, и той отдавна е голям и оправен мъж, наследил освен всичко останало и незабравимия гороломен смях на татко си…

Пред очите ни остава зримото свидетелство не само за колегиалност, но и за приятелство, другарство и човещина. Те – редом с таланта, искреността, упорството и отдадеността, са сред темелните, най-тежките камъни и на стойностната журналистика.

Добродетели еталон. Неподвластни, неподатливи на време, на политически промени, на каквато и да било конюнктура.

Дано още много години да продължават да царят и в редакцията на днешната търновска „Борба”.

Иван ТОДОРОВ

Илюстрации: личен архив на Тихомир МАНЕВ