Радка Григорова събра в книга фолклорната съкровищница на Пушево

НАД 60 АВТЕНТИЧНИ ПЕСНИ И ОБИЧАИ ОТ С. ПУШЕВО, КОИТО ВСЕ ПО-ТРУДНО СЕ ВПИСВАТ В СЪВРЕМЕННИЯ БИТ, Е СЪБРАЛА И ИЗДАЛА В КНИГАТА „ФОЛКЛОРНА СЪКРОВИЩНИЦА“ 76-ГОДИШНАТА РАДКА ГРИГОРОВА. Това е второто допълнено издание, а голямото достойнство на краеведското проучване е, че повечето песни са нотирани от двама гъдулари – Ангел Ангелов и Галин Новаков, чийто музикален съпровод обогатявал изпълненията. Навсякъде е спазен без редакция местният говор. Много хора от селото помогнали за първата книга, дарители има и за това издание. Радка Григорова също вложила собствени спестявания от 1400 лв., каквото била събрала за черни дни, отишло за доброто дело. Фолклорното богатство жената е събирала от цялото село, немалко са песните, които са й завещали и нейните баба и майка. А текстовете на песни без ноти са предоставени от Досю Лангазов, Димитър Александров и Петко Илиев. „Бях в танцов състав, мераклия за игри и песни. Като ходех да храня животните по двора, все пеех. Майка, баба, леля много пееха по седенки. После направихме през 2007 г. група за изворен фолклор. Казах си, че трябва да се съхрани всичко това и нека да е в книга. Така се стигна и до „Фолклорна съкровищница“, разказва Радка Григорова. За съжаление, записаните обичаи от Пушево вече са се загубили. „Възрастните вече ги няма, а младите не ги знаят, пък и не се втурват много да гледат. Пък и само „Засевки“ е народен, другите са трудови обичаи. Да предем, да плетем рогозки… Най-много от празниците си обичахме сбора на селото по Димитровден. Много народ се стичаше, музиката свири на площада, хора се играят. Приятели се срещаха след дълго време. От Леденик, от Момин сбор, Ветринци, Балван, от всички села около нас идваха на Пушевския сбор. Беше пълно със сергии с дребни работи за вкъщи, захарни петлета за децата обезателно“, спомня си тя.

РАДКА ГРИГОРОВА Е РОДЕНА НА 4 МАРТ 1946 Г. В С. ПУШЕВО. ДО 5-И КЛАС Е ЖИВЯЛА ТАМ, А ПОСЛЕ – ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Завършила е средното си образование в Трета гимназия „Асен Златаров“ в старата столица, а после задочно специалността „Радио и телевизия“ в ТЕТ „В. Ломоносов“ в Горна Оряховица. Най-много – 15 години, е работила в радиозавода. Започва през 1965 г. във втори монтажен цех в стария завод, на конвейера правела настройки на платките на радиоприемниците. След като се местят в новата сграда, става отговорник ТРЗ. За беля се скарва с директора, взема си нещата и напуска през 1980 г. Започва работа през следващата година като телефонистка в полицията – първо в СОД-а, после в централата на МВР във Велико Търново. Тогавашният началник Пачиков я взел, при условие че направи танцов състав. Радка приела предизвикателството, но съставът съществувал само три години, после се разпаднал. Там, в полицията, тя се пенсионира в края на 1999 г.

Радка Григорова си е стар самодеец с голям стаж. Още от 1958 г. е в школата за народни танци с ръководител Георги Кински във Велико Търново. После той я взима със себе си в новия състав, който е сформиран, този в ДНА, и там е от 1962 г. до 1965 г., а след него, чак до пролетта на 1979 г. е в състава на читалище „Искра“. Изявите й продължават в танцовия състав „Търновград“, до 1984 г. Още на следващата година председателката на читалище „Сполука – 1923“ в родното й Пушево Минка Желязкова я вика, за да създаде женска певчевска група за автентичен фолклор. Поради затруднения от най-различен характер групата съществува до 1989 г., като е поканена и Лалка Боянова. „Тя направи обичая „Засевки“, а аз „Плетянка“. Вкъщи много се събирахме да плетем рогозки от царевична шума, пък и песните помнех. С този обичай печелехме сума ти награди, какво толкова му харесваха и аз не знам. Сега вече и ние започнахме да забравяме как започва плетенето. Избират се вътрешните листа, мокрят се с топла вода да омекнат, пък и шарки слагахме с бои. Правят се на станче, специално за възстановките моят свако го беше направил. За първата група, когато майка и леля пееха. А втория го измайстори братовчед ми Димитър Павлов, също от Пушево. И досега се пазят в читалището. Друг обичай, характерен за селото, е „Такия“ – викане на нова къща“, обяснява Радка Григорова.

През 2023 г. предстои честване на стогодишнината на читалище „Сполука – 1923“ в Пушево и всички се стягат отрано за юбилея.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката