Три от най-ценните реликви на Апостола се пазят във В. Търново
Орарът на Левски открит случайно при антиквари, почетен гражданин на старата столица дарява двата му печата на музея
ЕДНИ ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ РЕЛИКВИ, СВЪРЗАНИ С АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА И ПРИТЕЖАНИЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, СА ОРАРЪТ НА ДЯКОНА И ДВА ПЕЧАТА НА БРЦК, експонирани в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Историята как се сдобива музеят с находките е твърде интригуваща и плод на щастлива случайност, споходила Тянка Минчева. „Беше 1985 г. Научих за семейството на Веска и Димитър Топлийски, снаха и син на Атанас Топлийски, от Тодорка Драганова, тя пък от Комитета за култура, че Националният музей купува книги от тях. Те имаха много богата библиотека, със старопечатни книги, които много ни трябваха за Залата за просвета. Така отидохме в София, за да купим книги. Бяха много сърдечни, увлякохме се в разговори и не знам как стана приказка, но им споменах, че в музей „Възраждане и Учредително събрание“ смятаме да правим стая на Васил Левски и имаме оригиналната му снимка, най-хубавата е при нас. Тогава Топлийски каза, че пази орара на Левски, завещан от баща му. И го показа, стоеше в една ракла, посипан с нафталин и пазен като семейна реликва. После разказа и как е попаднал в семейството“, спомня си Тянка Минчева.
До 1928 г. дяконският орар на Васил Левски се съхранява от ботевия четник Димитър Тодоров Димитрото. Същата година той посетил приятеля си Атанас Топлийски в София, който имал антикварен магазин, и му подарил екземпляр с автограф от току-що излязлата си книга със спомени за Ботевата чета. Тогава Димитрото се намирал в тежко финансово състояние, подобно на много поборници след Освобождението, и моли приятеля си за помощ, като го уверява, че в най-скоро време ще възстанови взетата сума. И понеже имал изключително голямо доверие в Атанас Топлийски, оставя му на съхранение най-ценното, което притежава – дяконския орар на Апостола. Така уникалната реликва попада в семейство Топлийски. Как обаче се е озовала в Димитър Тодоров Димитрото, не се знае. Прави му чест на Атанас Поплийски, че никога не си е и помислял да излага орара за продан в антикварния си магазин.
Димитър Топлийски дава на Тянка Минчева за изложбата и откриването на музея и книгата, надписана на баща му, но помолил да я върне, защото много държал на нея. След откриването лично от Тодор Живков през октомври 1985 г. историчката изпълнила молбата му. А орарът е дарен на новия музей, подреден в Конака, от семейство Топлийски.
ПАК БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ, ПОДПЛАТЕНА С УСИЛНА ИЗДИРВАЧЕСКА ДЕЙНОСТ, ТЯНКА МИНЧЕВА ОТКРИВА И ПЕЧАТИТЕ НА БРЦК. През 1993 г. издирвала сведения за родната къща на Стефан Стамболов. В тази връзка се свързала и посетила много стари търновски фамилии. В дома на Благовеста Аладжова, която живеела на ул. „Мир“ N 11 и сестра на крупния финансист Петър Аладжов, тогава съветник на президента Желю Желев, докато разговаряли, синът й Христо споменава, че вуйчо му съхранява печата на Левски. „Усмихнах му се, погледнах го и казах, че е прекалено хубаво да е истина. И защото съм вярна на традициите на музейния работник и на нюха си на историк, реших да проверя информацията. Помолих за телефона на Петър Аладжов, по това време живееше в Мюнхен. Васил Мутафов беше директор на музея, отидох при него, а той ми каза веднага да го набера. Каква беше изненадата ми… Оказа се, че той притежава не един, а два печата на БРЦК. А те са два, защото за първия, когато го изработват и Левски го получава, веднага реагира и пише на Данаил Попов защо е без корона. Когато са се съвещавали и обсъждали, като републиканец и човек с либерални възгледи, искал печатът да е без корона. Но се подчинил на вишегласието. Затова заръчва да се направи втори печат“, продължава разказа си Тянка Минчева. Директорът на музея също разговаря с Петър Аладжов и го кани да дойде в музея с жена си. Двамата наистина пристигат, посреща ги целият колектив на музея, а финансистът е трогнат от сърдечното посрещане в родния му град след толкова години. Близо 10 години продължават контактите.
Когато през 2002 г. се организира голяма изложба на музея в ИЗ „Рафаел Михайлов“, след безкрайни телефонни разговори Петър Аладжов се съгласява да даде временно печатите, а после ги дарява на Регионалния исторически музей. По думите на историчката Петър Аладжов много трудно се разделил с тях. Това било голяма бомба в града. Още повече че той притежавал не само тях, а и още два, на администрацията на Източна Румелия. Двата печата на БРЦК постъпили в личната му колекция, като ги закупува от сина на бившия министър-председател Васил Радославов „на прилична цена“, както се изразил.
От книги за Ловеч, пак случайно, Тянка Минчева преди това прочела, че Васил Радославов отнася печатите в Германия, но ще ги дари на Ловешкия музей, когато се открие. Когато дарил печатите и търновските журналисти го наобиколили, той упорито отказвал да каже откъде ги има. Подсказала им историчката. Така и никога не се разбрало за какви пари е откупката.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. РИМ – Велико Търново
