С каци вода по улиците пазели В. Търново от пожари

Летните жеги и пожарите вече са неотменна част от ежедневието ни

И в миналото град Велико Търново заемал челните класации по „зной и пек“, които често причинявали много пожари.

И това е съвсем обяснимо, като се има предвид фактът, че “старите къщя са повече дървени и боядисани с разни бои”. Описанието на старата столица в “Упътване за града Велико Търново и околността му”, издадено през 1893 година, дава точен отговор на въпроса защо при запалването на един дом изгарят и много други: “Къщите са натрупани близо една до друга; нямат градини. Тесните им дворове и хаяти са съединени със съседските къщи или дворове с ниски вратички (комшулуци). В много къщи комшулуците водят към стряхата или към горния кат на по-долната къща”.

За да има населението готовност да реагира своевременно и да защити живота и имота си, Общината разпоредила по улиците на определени разстояния да се поставят пълни каци с вода и в случай на възникнала „огнена стихия” те да се използват до идването на пожарникарите.

Своеобразните публични градски „пожарогасители” предизвиквали небивал интерес сред многобройните чуждестранни туристи, които често ставали свидетели на „плискането на лицето и краката на много местни жители с надеждата да се разхладят, но затоплената от слънцето вода не способства за това…”. От своя страна Общината също не толерирала душовете на открито, дори със специална кметска заповед била въведена солена глоба за всички, които „неправомерно използват водата от каците за разхлаждане, а не за определената й задача да се ползва в случай на възникнал пожар”. А самите боляри пък често се шегували, че „топлата вода в каците по-скоро става за чай, отколкото за гасене на пожар, а пък за разхлаждане съвсем не може да послужи“.

Случка от лятото на 1935 година доказва, че колкото и необичайна от съвременна гледна точка да е мярката с каците, тя се оказва резултатна.

Преди 89 години през юли великотърновката Сийка Миланова, живееща на главната улица, в близост до прочутата сладкарница „Виктория”, варяла в дома си сладко от кайсии. По невнимание при игра на невръстното й дете от печката с дърва паднали въглени и предизвикали пожар. Самата домакиня по време на това събитие „прескочила за малко и за бързо до мазата, за да смени леда, с който охлаждала динята”.

Димът и миризмата от подпалената черга били усетени от многобройните клиенти на сладкарницата, които веднага сигнализирали за комшийския проблем собственика на „Виктория” Кръстьо Тонев. Под неговото ръководство всички, които до тоя момент борели лятната жега, похапвайки вкусен сладолед, изоставили приятното занимание, грабнали предоставените им кофи, тенджери и други съдове и се насочили към каците с вода. Така те спасили дома от опожаряване.

За благодарност към жеста семейството на Сийка Миланова, което притежавало колиба с лозе и овощна градина в околностите на Велико Търново, подарило на участниците в акцията кайсии и сливи. Освен това поръчало за всички сладолед, лимонада, торти и ръчно приготвени плодови студени бонбони в сладкарница „Виктория”.

През есента на същата 1935 г. местната пожарна команда била снабдена с нова кола система “Форд”, изработена по специална поръчка.

Конструкцията й била съобразена със специфичните условия на местния терен. Машината струвала 572 000 лв. и била доставена от автомобилното представителство за България – дружество “Комерциум”. Дългата 6,30 м и широка 2,10 м кола, чийто резервоар се пълнел с 2750 л вода за три минути, била щателно проверена и изпробвана в града и извън него от компетентна комисия. Участниците в нея констатирали, че автомобилът е в пълна изправност и отговаря на поемните условия. Филмовата къща “Сердика” документирала демонстрациите и ги разпространила като кинопреглед в цялата страна.

Кадрите, запечатали работата на луксозната машина из тесните и криволичещи търновски улици и живописната околност на старата столица, направили силно впечатление.

На новия и супермодерен за времето си форд се радвали не само членовете на местната пожарна команда. Подобни чувства изпитвали и останалите търновци, тъй като автомобилът имал мощна помпа и приспособление за едновременна работа на 4 линии, всяка от които произвеждала по 45 м водна струя. Така колата служела и за… “поливачка“ на улиците и градинките – дейност, особено необходима и полезна за гражданите и гостите на града в горещите летни дни. Това „явление”, свързано с модерното „пожарникарско чудо”, привличало като магнит не само децата, туристите, но и възрастните жители на Асеневата столица, вече свикнали с какви ли не технически новости.

За впечатленията, които пожарникарската кола предизвиквала в качеството си на „поливачка” и „разхлаждачка”, узнаваме от спомените на Илия Сариев, писани през 1949 година.

„Когато докараха форда на пожарната команда, настана чудо. Колата беше лъскава, нова, доста проходима. Тя май беше и единствената подобна в България. На мен и другарите ми обаче ми беше по-интересно, когато мощната помпа беше използвана за измиване и разхлаждане най-вече на централната улица. Гледката на високите и силни струи, които обливаха понякога и минувачите и разположените на долните етажи магазини и работилници, беше неописуема и предизвикваше ту смях у тези, които не бяха пострадали от водата, ту люти закани от страна на потърпевшите… Когато обаче беше горещо и прашно, всички се радваха на резултата от поливането и разхлаждането… Помня още, че преди големи празници се измиваше и Площадът на победите, поливаха се градинките…”

Тодорка Недева