За търновския зевзек Сашо Мухата всеки ден бил Нова година

Рисували му „тушировка“ на Балдуиновата кула

Известният великотърновец Сашо Мухата, пословичен с любовта си към чашката,  и до днес се споменава с усмивка от онези, които помнят подвизите му. Поради факта, че винаги бил солидно почерпен, близките му обичали да казват, че за него всеки ден е Нова година.

Преди 3 години „Борба“ припомни различни истории за живота му, които през годините са се превърнали в истински местен фолклор. Голяма част от тях са описани от хората, срещали се с него приживе. Те са запаметени и във фейсбук група, където великотърновци пишат за него с усмивка.

„През 1998 г. бях барман в пицария “Ла Скала”. Сандю се появяваше много често през нощта, влиза в пицарията и вика: „Бат Дидо, ще ми направиш ли една тушировка (татуировка)“. Рисувах му Балдуиновата кула. След това питаше дали има боклук за изхвърляне. Изхвърляше го, правех му коктейл, изпиваше го и ми викаше: „Абе, бат Дидо, то туй смърт, бе.“ Уникален беше Мухата“, спомня си някогашният барман в пицарията.

Пословични били и „скечовете“ му за неговата майка, за която често казвал, че му преписала къщата от керемидите нагоре.

„На Осми март 2003 г.,  по обяд,  пазарувам в една бакалийка до Къщата с маймунката. Влиза Сашо и реве: „Милата ми майчица, много я обичам, трябва подарък да й купя“! Продавачка го пита: „И какъв подарък избра?“. Отговорът на Сашо беше: “А, бе, я ми дай едно пищовче водка да уважа любимата ми майчица“. Плати, мушна шишенцето в джоба си с неговият незабравим жест и с хълцане излезе“, разказва Вихрен Дюлгеров.

Заради култовите реплики на Мухата, срещите му с великотърновци и незабравимите случки някои предлагат в негова памет да бъде изграден паметник в старата столица.

„Сърбите имат много хубава дума – “Споменник”. Идеята бе  да се направи скулптура на Мухата, седнал на пейка (подобно на Мильо в Пловдив и на двамата Славейковци в София). Паметникът да се постави на автобусната спирка срещу Халите, там където беше книжарница „Емилиян Станев”, и където Мухата обичаше да сяда. Вече подобни статуи има на две места в града ни и никак не стоят зле. Хората се снимат с тях, а изобразените нямат нищо общо с В. Търново. Споменникът на Сашо Мухата ще е един реверанс към всички чешити на града ни, за които се пише в книгите“, твърди библиотекарят Николай Колев.

Сашо Мухата се ражда като Александър Монов, но идва на бял свят с прякора си. Той вероятно е единственото, което е наследил от своето семейство. Затова и приживе много от неговите лафове са именно свързани с близките му хора…

Екип „Борба“