Френски министър-председател нарича Велико Търново „премяната на България“

По повод отказа ни от домакинството на форума на ЮНЕСКО, който срещу 2 милиона лева ще се осъществи във френската столица Париж, екип на вестник „Борба“ оповести, че Велико Търново е притегателен туристически център именно за французите, които са сред най-многобройните чуждестранни посетители. Може би не всички знаят, че и в миналото те са част от „иностранните“ туристи в града на Асеневци, а владеенето на френски език е с дълголетни традиции в нашия край.

 

Известно е, че първите контакти на престолно Търново със сегашните френски земи се отнасят към времето на неговия триумф като столица на средновековна България.

Векове по-късно френски и други търговци от Западна Европа получават правото да търгуват в Османската империя. Тъй като през XVIII и XIX век градът се оформя като своеобразен център за производство на кожи и на естествена коприна, той става обект на “ухажване” от много френски фирми. Много от тях откриват у нас долапи за точене на коприна. Старите документи сочат, че тя се отличава с високо качество и се посреща с огромен интерес от страна на капризния и претенциозен френски пазар.

В първите десетилетия на миналия век, когато Велико Търново започва да се утвърждава като туристическа дестинация, посещенията на французи са по-скоро епизодични (статистика се води от 1908 г.). През 1921 година например чара на Царевец, Трапезица, Момина крепост, Арбанаси, манастирите край града и Никополис ад Иструм откриват около двадесет хиляди туристи – ученици, студенти, юнкери, граждани и чужденци преди всичко от Германия, Австрия, Полша, Чехословакия, Сърбо-Хърватско-Словенското кралство (от 1929 г. Югославия). Техни ентусиазирани и компетентни екскурзоводи са Моско Москов, Тодор Николов, Леон Филипов, по-късно Йордан Кулелиев, Димитър Цончев, Недялко Каранешев. Сред посетителите са и много специалисти: историци, археолози, етнографи, нумизмати, изкуствоведи, слависти, колекционери.

През 1929 година във Велико Търново вече има по-силно френско присъствие.

От доклада на кмета Владимир Даскалов до Общинския съвет по проектобюджета на Търновската община за 1930/1931 година узнаваме следното: „И днес от цяла Европа се стичат тук професори, туристи, студенти и други – едни с научна цел, други, за да се полюбуват на красивата природа. През изтеклата 1929 г. В. Търново е посетено само от 2000 души иностранци – френци, англичани, германци, и др…”.

Успешни резултати за превръщането на старата столица в модерно туристическо селище, което привлича посетители от Франция, регистрира 15-годишната дейност на културно-стопанския съюз “Стара столица” (1930-1945 г.), чието верую е: “Велико Търново е светиня на България. Ето защо всички трябва да работим за този свещен град”.

Културно-стопанският съюз инициира отпечатването на много рекламни материали за града и околностите му. Това дава резултат. През 1936 година по молба на Международната дирекция за спорт и туризъм “Стара столица” организира посрещането на внушителна група туристи от Париж, Брюксел, Женева, Берн, Цюрих, Люцерн, Монтрьо и Виена. Така Велико Търново става вторият по посещаемост български град след столицата София.

Многобройните гости се запознават с историческите забележителности и съвременни културни постижения на града, остават очаровани от предоставената им леглова база в безплатните ученически туристически спални във Велико Търново и Арбанаси, в хотелите и откритата още през 1922 година туристическа хижа на крепостта „Царевец“.

Интересно е да се знае, че Велико Търново става притегателен център не само за масово посещение на туристи от Франция, но и за гостуване на редица бележити французи.

Френският министър на труда, хигиената, социалното осигуряване през 1924 – 1925 година, а по-късно – сенатор Жустен Годар (1871-1956 г.), известен с позицията си срещу несправедливия Ньойски мирен договор, е един от най-изтъкнатите гости на Велико Търново, нощувал със съпругата си в туристическата хижа на крепостта „Царевец“ през 1929 година.

На 16 август 1933 година министър-председателят Никола Мушанов придружава до Велико Търново Едуард Ерио (1872-1957 г.). Той е дългогодишен кмет на Лион, политик, министър-председател на Франция (1924 – 1925 г. ), председател на Камарата на депутатите в Париж (1936 – 1940 г.), председател на Народното събрание (1947 –1954 г.). Президент е на Френската асоциация за развитие на техническото образование (AFDET) от 1930 до 1952 година. Считан е за един от най-авторитетните държавници на Европа през 30-те години на миналия век, удостоен е с международната награда за мир (1954 г.). Известен е също като писател, историк и поет, член е на Френската академия на науките (1946 г.).

През 1933 година той присъства на конгреса на Радикалната партия в София и заедно с други високопоставени гости посещава Велико Търново. От терасата на туристическата хижа всички са очаровани от панорамата на града, а Едуард Ерио възкликва: „Велико Търново! Това е премяната на България!“ А както знаем, французите разбират от премяна!

 

ДА СЕ ЗНАЕ:

 

* За нуждите на разрасналата се търговия в нашите възрожденски училища започва изучаването на чужди езици, водещо място от които заема френският. Учителите съвсем не са случайни хора, а високообразовани личности, някои от които завършили Колеж дьо Франс при Сорбоната. Френският език освен като средство за търговска комуникация става и синоним на висока култура. Заедно с него в града на Асеневци навлиза френската литература, някои модерни за времето си философски и икономически схващания, елементи на бита и модата. “Алафранга” вече означава не само модно облечен българин по френски образец, а съвкупност от европейски норми на поведение, бит и култура.

* Тодор Н. Шишков(1833 – 1896 (1897 г.) е един от утвърдените учители, книжовници, читалищни и културни дейци през третата четвърт на XIX век, инициатор за създаването на музей в града, преводач на френска книжнина, автор на „Френски словар”.

От 1862 до 1865 г. той учи във Франция – отначало във Версайския институт за учители, а по-късно в Сорбоната (Sorbonne) и Колеж дьо Франс (Collège de France). По време на престоя си във Франция, подпомогнат материално от българи, живеещи във Виена, започва да събира материали за родната история.

След Освобождението Т. Н. Шишков заема видни обществени и просветни длъжности, сред които администратор с френски език на втория губернатор Драган Цанков.

* “Френско-български и българско-френски речник” на Моско Москов (1863 – 1947 г.) през 1902 година е определен от Френската академия на науките като “най-доброто на Балканите речниково средство за усвояване езика на Молиера”.

* През 1910 година в столицата на Асеневци се открива клон “Алианс Франсез”. В него се включва културният елит на града. През 1938 година клонът има двадесет и една групи с четиристотин и петдесет курсисти за изучаване на френски език. “Алианс Франсез”. организира лекции, сказки, лектории на френски език с лектори французи, поддържа собствена библиотека с над хиляда френски издания. Великотърновският клон става водещ и в страната, което не остава незабелязано. Френското посолство неведнъж изказва благодарност на старостоличани за задълбочения интерес към френската култура. То съдейства на ученолюбиви младежи да постъпят във висши учебни заведения в родината на Балзак и Виктор Юго. А през 1935 година председателят на търновския клон на “Алианс Франсез” Георги Лазаров е награден с академичен орден.

Говорещите френски и други западни езици се събират на раздумка най-вече в салоните на луксозната сладкарница “Виктория”. А това са предимно интелектуалци, заможни търговци и фабриканти, които поддържат контакти със западноевропейски фирми.

* През учебната 1935 – 1936 година при слетите Мъжка и Девическа гимназия се създава дружество “Родно изкуство”, поставящо си за цел да популяризира културно-историческото наследство на старата столица. Членовете на дружеството издават албум със снимки на забележителни търновски исторически и архитектурни паметници. Всяка от тях е пояснена с текст на български, френски и немски език.

* Във връзка с подготовката за честването на 1300-годишния юбилей на българската държава се организират множество изложби, представящи голямото значение на нашите икони в художествения живот на Европа. Една от най-грандиозните е „1000 години българска икона от IХ до ХIХ в.”, която от 1976 до 1979 година гостува в Париж и други европейски столици и градове. В нея, както и в изложбата „Българска средновековна цивилизация”, открита в парижката галерия „Гранд пале“ през 1980 година, сред включените експонати от музейната мрежа в страната съществен дял заемат експонатите от Велико Търново, които илюстрират в хронологически ред почти всички видове икони от нашите земи.

Тодорка НЕДЕВА