Перипетиите на медицинска сестра от В. Търново, емигрант в Англия от 21 години: „Когато напуснах България, заплатата ми беше 160 лв.“

21 ГОДИНИ ВЕЧЕ ТЪРНОВКАТА ТЕОДОРА БОНЕВА РАБОТИ КАТО CARE ASSISTANT ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Заминала през юни 2004 г., защото със заплатата си на медицинска сестра тук не успявала да се грижи за двете си деца.

Тръгнала да търси късмета си там, защото чувала, че здравеопазването на британците било на светлинни години по-добре организирано от нашето.
„Живея в Англия, но гледам българска телевизия и разбирам, че нещата не са се променили кой знае колко от преди 20 години. Тогава получавах 160 лв. За да оцеляваме, в свободното си време карах такси, а когато си взимах отпуска, отивах да работя в счетоводството на „Идеал стандарт“.

Мъжете в живота ми не ми помагаха въобще. Баща ми беше до мен. Той дълго време работи в Общината тук, когато се пенсионира, отиде в мандрата в Ново село. Имало е време, когато в хладилника ми имаше само буци сирене, нищо друго. Така че икономически бяха причините, които ме накараха да замина от България“, въздиша Теодора и се опитва в десетина минути да събере живота си.

Разказва, че има зад гърба си два брака, но не е била щастлива нито с първия си съпруг – офицер и бохем, нито с втория, който бил кардиолог. Но пък се гордее с двете си пораснали вече деца.

Дъщеря й Кристина е завършила маркетинг и мениджмънт и с тази си диплома отишла при майка си в Англия, за да работи… като чистачка. След това се прибрала в България и се посветила на същото, за да се превърне днес в регионален мениджър за Северна България на една от най-големите фирми за почистване у нас.

Никола, който е с десет години по-малък, е израснал в Англия, където в момента завършва за парамедик.

„Децата все ми повтарят: „Мамо, напиши книга, в бестселър ще се превърне, животът ти е истински филмов сериал. Може би сега правя репетиция за тази книга“, усмихва се Теодора и признава, че в Англия е делила живота си с други двама мъже.

Първият за съжаление се разболял от рак и тя се грижила за него година и половина, но виж, с втория, нещата се получили по-добре и за по-дълго.

„Първият ме насърчаваше да се явя на езиковия изпит, за да получа пин код и да мога да работя легално като медицинска сестра. Купих учебници, но тогава трябваше да се погрижа за сина си. Трябваше да го измъкна от България, защото знаех, че с баща си е нещастен и, ако се забавя, ще го изгубя. Затова се върнах за него. Какво да ти кажа, големи перипетии, все едно живях за малко в онзи филм „Не без дъщеря ми“, само че аз спасявах сина си“, казва Теодора, след това се връща към собствената си история.

КАТО МЕДИЦИНСКА СЕСТРА В НЕВРОХИРУРГИЯТА Е ЗАПОЧНАЛА ДА РАБОТИ ТЕОДОРА ПРЕДИ ДА ЗАМИНЕ ЗА АНГЛИЯ. После била в хирургията на онкологията, след това в поликлиниката на същото отделение.

Някъде по това време се замислила за Англия. Започнала да учи английски език, свързала се с фирма, която намирала работа на медицински сестри на Острова.

„Когато отидох там, от фирмата ме разпределиха в град Торки в Южна Англия, на брега на океана и е английската ривиера. Намира се в графство Девън, любимото място на кралицата. Много е красиво, плажовете са чудесни, но не са като нашите, а и водата е студена.

Започнах работа като care assistant. Няма такава длъжност тук, буквалният превод е асистент по грижите, нещо средно между санитар и сестра.

Всъщност в самото начало бях само care и работех за 6, 26 паунда. После можеш да станеш care assistant и е това, ако не избереш да учиш за медицинска сестра. Днес, 21 години по-късно, аз съм супервайзър на тези хора, които там се наричат care assistant“, казва Теодора.

Самата тя се отказала да извърви дългия и не особено лесен път, за да стане медицинска сестра. Преценила, че няма да успее да издържи теста за академично владеене на езика.

„Трябваха ми огромни пари, които нямах. Видях как хора, завършили английски гимназии тук, там се провалиха на езиковия тест. Изпитът е скъп, кандидатстването за гражданство – също. Тогава струваше 600 паунда, сега е 3000 паунда, а и трябваше да им изуча историята. Затова не можех да легализирам дипломата си, която всъщност отговаря на тяхното изискване за квалификация“, споделя Теодора.

След това допълва, че преди да замине, мислела, че здравеопазването в Англия е супер напреднало. Там установила, че медицинските сестри се учат да раздават лекарства и да пишат, защото документацията е огромна. Не могат и нямат право да правят инжекции, да поставят абокат, да катетризират пациентите, да правят ЕКГ и превръзки. Докато Теодора е обучена на много от манипулациите, които лекарите правят.

„Справих се. 19 години живях в Торки. Когато навърших 60 г., ми дадоха общинско жилище в град Плимут, най-голямото пристанище в Европа.

Красиво е, но не е у дома.

Първите две-три години бях сама, децата ми тук, аз – там. Имаше моменти, в които ми се искаше да се хвърля в океана. Тогава имах приятелка – беше старша сестра в онкологията в търновската болница и две години преди мен замина за Торки, та тя ми казваше: „Недей бе, Теди, много е студен океанът. Ела у дома да пием по една ракия“.

Трябват поне 7-8 години да те приемат, защото англичаните са хора с две лица. Едновременно могат да бъдат много любезни и в същото време да те наричат с ужасно обидни думи, защото си чужденец“, казва Теодора.

Замисля се, преди да отговори на въпроса би ли насърчила сега български медицински сестри да заминат за Великобритания, и след няколко вдишвания на цигарата, казва: „Никога не бих заминала, ако можех в България да отгледам децата си. Обичам България, голям националист съм, но не съм фен, да не кажа и по-силна дума, на управниците, които ни принудиха да бягаме от тук, за да оцелеем. Но, да, бих.

Сестрите там работят за 25-35 паунда на час. Работната им седмица е 36 часа. Могат да си ги отработят за 3 дни, другите четири да почиват.

Всеизвестно е, че англичаните в петък и събота пият и на следващия ден обикновено звънят и казват – болен съм, без да е нужно да имат за това медицинска бележка. Отсреща отговорът е: „Ок, оправяй се бързо“ и звънят на нас, чужденците, да ги покриваме. За това там плащат двойно. Странен ти е въпросът и отговорът е труден, защото сега не си струва.

Животът на британците, след като напуснаха ЕС, стана много скъп, пенсионната им възраст е 67 г., но после се сещам, че аз вече съм пенсионер в България с пенсия от 250 лв…“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката