Валентина Тулуш учи майчиния си език и мечтае за къщичка в България
Лица от Международния летен семинар по български език и култура
„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ЗА МЕН Е РОДЕН И АЗ ГО ГОВОРЯ ОЩЕ ОТ МАЛКА. Е, не е книжовен, по-скоро говоря на диалект, но затова съм тук, за да го усъвършенствам“, казва Валентина Тулуш от Молдова.
Тя за първи път е участник в Международния семинар по български език и култура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, но е категорична, че вече планира да се върне във Велико Търново и следващото лято.
„Била съм и на други семинари, но този тук е неповторим. Учим и се забавляваме и часовете минават някак неусетно, просто не разбираш, че учиш, толкова приятно и спокойно е отношението на преподавателите към нас. Те ни поднасят трудните правила в граматиката с лекота и ние се справяме. Успокояваме се с това, че много българи също се оплакват от сложната граматика. Чувам покрай себе си: ох, това е трудно, още едно изключение от правилото… Слушам, забавлявам се, интересно ми е“, усмихва се Валентина, която идва от Молдова, където работи като начален учител.
И Валентина, и съпругът й са с български корени.
Родословието и на двамата според нея е вероятно от Шуменския край. „За съжаление, дълго време нямахме възможност нито да пътуваме, нито да търсим историята на корените си.
Но вкъщи говорим на български език, двамата ни синове също говорят, при това много по-добре от мен, защото те учиха български език в училище“, допълва Валентина.
Веднага щом Молдова станала независима държава, Валентина пристигнала в България. И оттогава се връща в родината си всяко лято, за да слуша и усъвършенства езика си. „Това беше първата ми мечта – да дойда в България. Тази мечта живееше в мен, когато бяхме в Съветския съюз и границите бяха затворени и въобще нямахме възможност да пътуваме. Исках да видя България и го направих веднага след като Молдова излезе от Съюза. За съжаление, баща ми почина млад и не успя да си дойде у дома, свекърът ми също не успя, но ето, аз се връщам.
Първото ми впечатление беше от удивителната природа. После обикнах историята.
При всяко следващо идване тук не пропускам да отида на някое историческо място. Има причина де се гордеете с вашата страна, с древната й история и с природата. Не знам къде на друго място по света бих могла да видя археологически разкопки, докато археолозите работят“, казва още Валентина, и разказва, че семейството й спазва някои от българските традиции и много често на масата им има български ястия.
Другата мечта на Валентина е да си има къща в България. Дълго време правела планове да си дойде тук с децата и да остане. После големият й син създал семейство, купил си къща в Молдова и мечтата й за дом в България малко избледняла. „Но имам и по-малък син, някой ден ще имам внуци. Знае ли човек. Може пък наистина да се случи. Тази ми мечта за къщичка в България не ми излиза от главата“, усмихва се Валентина.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
