Връщаме часовниците с час назад на 25 октомври

Допълнителният час сън не е гарантиран, а адаптацията към новия режим може да отнеме няколко дни

В нощта срещу 25 октомври 2026 г., неделя, България преминава от лятно към астрономическо часово време, известно и като зимно. Точно в 04:00 ч. часовниците ще бъдат върнати с един час назад и ще показват 03:00 ч. Така формално ще спечелим един час, но за организма промяната невинаги означава повече и по-пълноценен сън.

Макар да изглежда незначителна, промяната може временно да наруши установения режим на сън и бодърстване. Причината е, че човешкият организъм разполага с вътрешен биологичен часовник, който регулира редица процеси, включително съня, телесната температура и отделянето на хормони. Той се настройва основно според редуването на светлината и тъмнината, а не само според цифрите на часовника.

Защо организмът усеща промяната?

При преминаването към зимно часово време денят започва да се разсъмва по-рано според часовника, но и вечер се стъмва по-рано. Това променя времето, през което сме изложени на естествена светлина, и може временно да разстрои обичайния ритъм на сън и бодърстване.

Някои хора се адаптират почти незабележимо, докато при други са възможни по-трудно заспиване, по-ранно събуждане, нощни пробуждания и усещане за умора през деня. Възможни са още затруднена концентрация, раздразнителност и промени в настроението.

Според Американската академия по медицина на съня сезонните промени на часовото време могат да нарушат съня и дневната бодрост за няколко дни. В някои случаи адаптацията продължава около седмица, особено при хора, които и преди промяната не са спали достатъчно.

Кой може да усети промяната по-силно?

По-чувствителни към разместването на режима могат да бъдат хората с нередовен график на съня, работещите на смени и тези, които обичайно спят по-малко от необходимото. При тях дори малка промяна в часовете за лягане и ставане може да се отрази на концентрацията и работоспособността.

Децата също могат да имат нужда от време, за да се приспособят към новия режим. При тях промяната може да се прояви чрез по-ранно събуждане, сънливост или раздразнителност.

Въпреки че смяната на часовото време често се свързва с различни здравословни рискове, научните данни не показват еднакви последствия при всички хора. Систематичен преглед на 157 изследвания, публикуван през 2026 г., установява различни ефекти при пролетната и есенната промяна, като подчертава, че доказателствата за част от здравните последствия остават ограничени и разнопосочни.

Как да помогнем на организма да се адаптира?

Специалистите препоръчват няколко лесни стъпки, които могат да улеснят прехода към новото часово време:

• Поддържайте постоянен режим на сън. Опитвайте се да лягате и да ставате приблизително по едно и също време.
• Осигурявайте си достатъчно сън. За повечето възрастни се препоръчват поне седем часа сън на денонощие.
• Излизайте на дневна светлина сутрин. Естествената светлина е важен сигнал за настройването на биологичния часовник.
• Движете се редовно. Разходките и умерената физическа активност подпомагат нормалния режим на сън.
• Ограничете кофеина в късните часове. Кафето и енергийните напитки могат да затруднят заспиването.
• Избягвайте обилното хранене и алкохола непосредствено преди лягане. Те могат да влошат качеството на съня.

Ако искате да направите прехода по-плавен, няколко дни преди смяната можете постепенно да измествате часа за лягане с около 10–15 минути. Така промяната няма да бъде толкова рязка.

Ще премахне ли Европа смяната на часовото време?

Въпросът за прекратяване на сезонната смяна на часовото време в Европейския съюз се обсъжда от години. През 2018 г. Европейската комисия предложи промяната да бъде прекратена, но държавите членки не постигнаха окончателно решение за общ подход. Поради това и през 2026 г. продължава действащият режим на преминаване между лятно и зимно часово време.

За повечето хора есенната промяна е поносима и организмът се приспособява в рамките на няколко дни. Това обаче не означава, че допълнителният час автоматично ще донесе по-добра почивка. Най-важни остават редовният режим и достатъчната продължителност на съня.