Единственият Селскостопански музей у нас е без статут, бори се за узаконяване
Единственият и първи по рода си в България Селскостопански музей, създаден през 1969 г., все още се води музейна сбирка и се бори да получи статут на музей. Той се намира в павликенското село Горна Липница и е гордост за селото. Заради липсата на такъв статут музеят няма право да събира входна такса, нито да кандидатства по проекти.
В момента вече е задвижена процедурата за узаконяването му, но по пътя си среща редица спънки, и то от неочаквани места. Регионалният исторически музей – Велико Търново, например категорично отказал да им съдейства, но екипът, включително кмет, читалищно настоятелство и юрисконсулт, е получил подкрепа от колегите си от други музеи и е сигурен, че ще успее и Селскостопанският музей ще бъде вписан в регистрите на Министерството на културата.
Музеят е по идея и проект на местния краевед Николай Серафимов, баща на родения в селото писател Серафим Северняк.
По негова инициатива в края на 60-те години на миналия век започва дарителска кампания. „Отначало никой не е искал нищо да дава, хората на село са си прибрани. Николай Серафимов обаче намерил друг начин да ги стимулира. Заявил, че всеки, който дари нещо за музея, ще бъде фотографиран, което за ония години, и то в малко населено място, си е било лукс. Ефектът бил поразителен, липничани започнали да даряват не по едно, а по няколко експоната“, разказва за „Борба“ уредничката на музея, библиотекарка и секретар на НЧ „Зора – 1887“ Надя Конакчиева.
Музеят представлява комплекс от няколко постройки.
Едната е къща за живеене, построена през 1969 г. по модел на 200-годишна къща в Горна Липница. В нея никога не е живяно, макар че посетителите винаги си мислят, че влизат в стара къща, толкова автентично е пресъздадена архитектурата и атмосферата, вметва уредничката. Уникалното за нея е, че никъде не е използвано желязо, нито арматура, нито дори един пирон. Вдигната е от дърво, кал, глина и камъни. Всички сглобки са от дървени жлебове, с които гредите са набивани една в друга. Разбира се, този градеж се поддържа трудно в наше време, но от музея се справят.
Във втората зала е събран селскостопанският инвентар – от ралото до трактори. Има тръвна (кошер) за пчели, кораб или лин, в който се е мачкало гроздето, както и две малки работилнички – дърводелска и ковашка, с всички необходими уреди и пособия от едно време. И със старо майсторско свидетелство на стената. А под навес посетителите могат да видят най-старата вършачка от 1932/33 година и два трактора – „Ланц – Булдог“, използван при началото на колективизацията, и „Щаер“, също стара марка, която се произвежда и до днес. Под друг малък навес пък е подреден хамбар, за да видят и днешните поколения къде и как се е съхранявало зърното – за животни и за хляб.
Преди години експонатите в Селскостопанския музей били над хиляда, но в мътните времена в началото на 90-те години част от тях били обект на кражби и сега са по-малко.
Ана РАЙКОВСКА
