Адрес: на село! Липнишкият змей пази от градушка, в района няма поражения от десетилетия

Горна Липница си има покровител и там градушка не е падала от десетилетия. Стихията подминава павликенското село, а ако все пак удари град, той е почти символичен и не нанася щети, така поне твърдят местните. За повечето жители причината е една – пази ги липнишкият змей, а легендата за него е още жива и се предава на следващите поколения.

На змея от Горна Липница научен доклад е посветила директорката на Исторически музей – Павликени, Елена Чанакчиварова – Христова. А историите, които сподели за „Борба“, са повече от любопитни.

„Още като бях уредник, чух една легенда за змея от Горна Липница, както и за място и ритуали, свързани с него. Даже в читалището „Зора – 1887“ самодейците играеха представление по нея. През 2013 г. отидох на място и говорих с много местни жители, най-вече възрастни, и бях силно заинтригувана. Когато работих на терен, се оказа, че има няколко варианта на легендата“, започна разказа си историчката.

Преди много години на синор в крайна махала и в близост до геран паднал ранен змей. Хората много се уплашили, но една възрастна жена, съпруга на дядо Митьо Табака, видяла, че кучетата се спускат до го хапят. Селяните го заградили с дъски, а бабата, на която й дожаляло, започнала в тавичка да сипва мляко, за да го храни. Другите и те се престрашили и така 40 дни се грижили за него. Змеят укрепвал и на 41-вия ден размахал крила и отлетял. Оттогава липничани смятат, че плодородието, липсата на градушки, на големи наводнения и суши се дължат на покровителството му. Даже го наричат „добрият змей“.

Мястото, където паднал змеят, наричан още „гущерчето“, „животинчето“, станало оброчище и тъй като в селото има много остатъци от античността, донесли голям камък, с надписи, за да го обозначат.

Започнали да правят всяка година ритуала „Зелен синор“, на първия понеделник или четвъртък след Гергьовден. Кога точно се събирали липничали, всички информатори се разминават в сведенията си, уточнява Елена Чанакчиварова. Но са единни, че се е правел именно след Гергьовден, когато природата се е раззеленила. Ходели предимно жени, които носели мляко, мляко с ориз, питки, орехи, плодове, но в никакъв случай месо. На ритуала палели свещи, свещеник не стъпвал, но после всички жени отивали на гробищата. Тук започват разликите във вариантите на легендата. Възрастна жена споменала на изследователката, че преди да изчезне ритуалът, около 50-те години на XX век, са ходили само жени от махалата под синора. Наричали помежду си змея с умилителни имена. И макар че страхът не изчезнал напълно, те били убедени, че той ги покровителства, проявявайки амбивалентната си природа си на същество от хаоса, идващо от долната земя, и на защитник на дома и стопанин на синора.

Легендата е жива в Горна Липница, учудващото е, че обикновено митове за змейове се срещат в планините – Витоша, Пирин, Родопите, а тук става дума за равнинно село.

През миналата година Елена Чанакчиварова била поканена на фестивала „Самодивско сборище” в Лилково, Пловдивско, където основните теми на лекторите били змейовете и самодивите в българския фолклор. Там съдбата я срещнала с млада жена от Долна Липница, която й изпратила две песни за аждера, т. е. змея, битуващи в местния фолклор. Така се оказало, че в съседното село подобни легенди няма, но има песни. Едната се оказала с много любопитен мотив – майка проклела вместо бъдещата си снаха сина си Стоян. Объркала отварата и той станал змей.

В последните над 15 години легендата за змея в Горна Липница претърпява ренесанс. В артрезиденцията с участници от различни държави тя винаги заема централно място.

Чудесата в Павликенско обаче не свършват с липнишкия змей.

Между Недан и Бутово има базалтова могила, наречена Чатала. Когато вулканът изгаснал, а тя е част от него, се разделила на две. Там също градушка не пада и всички в общината и днес смятат, че Чатала я разбива и гони. А в Недан има специална дума за зла и вироглава жена, която няма укротяване, и тя е аждерница.

Покрай издирванията си за романа „Аждер” в Горна Липница по покана пристигнал и писателят Васил Попов. Впечатлен безкрайно от мита, той успял да се срещне с наследници на дядо Митьо Табака, посетил и оброчището. Тъй като преди години някой откраднал старите камъни, през 2011 г. хората сложили нов. Да се знае къде бил паднал с трясък техният змей.

Отражения на мита има и в църквата „Свети Димитър” в Горна Липница, която се откроява първо с архитектурата си от всички храмове в региона. Изцяло каменна и с колонади, над южната порта тя е украсена с пластични релефни изображения на змейове.

Ана РАЙКОВСКА