Типичните чардаци, балкони, стрехи, прозорци и порти правят възрожденските къщи на Търново уникални

От това време е и домът на Кокона Анастасия, приютявала неведнъж Васил Левски

 

РАННОВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КЪЩИ НА ТЪРНОВО СА УНИКАЛНИ С ТИПИЧНИТЕ СИ ЧАРДАЦИ, БАЛКОНИ, СТРЕХИ, КОРНИЗИ, ДЕКОРАТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ, ПРОЗОРЦИ И ВРАТИ.

Това са къщи, строени в периода 1828-1856 г., които са предимно домове на занаятчийско-търговското население. Къщите на по-заможните занаятчии и търговци съвсем естествено имат по-голяма площ и височина и се отличават с композиционен център. Този център може да бъде етажен вестибюл или салон (остъклен чардак), а в приземния си етаж имат приемен вестибюл с вътрешна стълба и покрит двор за стопанска дейност.

„Фасадите на тези къщи са строги, варосани или оцветени, с подчертан главен вход, засводен или правоъгълен, двукрила врата с горно осветление, измазани еркери, често рисувани, и каменни или измазани покривни корнизи с декоративен ред от тухлички. Прозорците са в определен ритъм, декоративно засводени с тухлени ниши, метални пръчки, дървени рамки и капаци или със семпли мазилкови рамки. Украсата в интериора е с геометризирана апликация, рисувани холкели и животински мотиви. Стопанските функции на сградите са изнесени на улицата, в работилници и маази, изградени изцяло от камък“, представя красотата и достойнството на възрожденските къщи арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ в Община Велико Търново.

След това вдига очи от безбройните документи пред себе си и сякаш тръгва по улиците на старото Търново.

Назовава всяка една възрожденска къща, като знае улицата, на която тя се намира, номера, както и имената на собствениците. Казва, че с тази подробна информация се надява да предизвика търновци да обиколят старата част на града и да разгледат чардаците, балконите, стрехите, корнизите, декоративните елементи, прозорците, вратите и портите, надживели векове.

От това време са къщите на златаря часовникар чорбаджи Йонко Иванов от 1840 г. на ул. „Максим Райкович” 32 и къщата на Никола Златарски на ул. „Стефан Стамболов” 32. През 1858 г. е строен домът на Зойка Станева и Елена Ефтимова на ул. „Митрополит Панарет Рашев” 1. Изключително красиви са и къщите на търговеца Илия Стоянович – Шапкалията на ул. „Евгения Кисимова” 9, на Иван Божков на ул. „Евгения Кисимова” 5 и на Владимир Бисеров на № 7. Тези три къщи са служили за руско, френско и австрийско консулство през 1862 г.

Когато се разхождате по „Гурко“, не подминавайте хаджи Гиргиновата къща на № 78.

На номер 88 е къщата на търговеца банкер хаджи Димо Сарафина, строена през 1861 г., а на номер 94 е домът на революционера и книговезец Христо Иванов – Големия, издигнат през 1869 г. Аптекарят Панайот Славков, който е бил кмет на Търново, е живял във възрожденска къща, строена през 1891 г. След него този дом е обитавал Стефан Киселов, а днес е на Съюза на архитектите на старата столица. Намира се на ул. „Иван Вазов” 35. Минете по „Крайбрежна“ и спрете на номер 39, за да се насладите на къщата на Йордан Инджето, и не пропускайте родната къща на писателя Димитър Найденов на улица (разбира се, какво друго да е името на тази улица!) „Димитър Найденов” № 81. А на ул. „Сливница“ 4 „а“ се намира домът на художника Борис Денев, днес познат като Синята къща или Къщата на художниците.

В ТОЗИ СПИСЪК ПОПАДА И НЕБЕЗИЗВЕСТНАТА КЪЩА НА КОКОНА АНАСТАСИЯ НА УЛ. „ПАНДЕЛИ КИСИМОВ № 3, но със северната си двуетажна еркерна фасада обогатява силуета на улица „Никола Пиколо”.

Строена е през 1790 г., с приземие от ХІV в. Външният й вид показва, че е била притежание на богат търговец от края на XVIII и началото на XIX век. В къщата се влиза през голяма дървена двукрила врата и покрит вестибюл, към който са разположени две богато орнаментирани жилищни стаи с профилирани дървени тавани с рисуван холкел и дърворезбени мотиви по цялото таванско поле. За избените засводени помещения се слиза със стълба от покрития двор. Северната фасада е разчленена от 13 прозореца с поглед към Трапезица. Арх. Донка Колева описва изключително подробно сградата и признава, че познава всеки камък в тази част на града.

Къщата е известна с името на Кокона Анастасия, която е дъщеря на търновския търговец Сава Хаджиилиев.

Неговият син е прочутият учен д-р Никола Хаджиилиев (1792-1865), наричан Пиколо, живял и работил във Франция. Анастасия е майка на д-р Димитър Кирович, който е първият дипломатически агент на Княжество България в Белград 1879-1884 г. Според достигналите до нас сведения Кокона Анастасия не е била известна само с това, че е сестра на Никола Пиколо. Била е една от най-интересните местни личности, революционен деец и културен деятел. В дома ѝ е отсядал Васил Левски, при това неведнъж. Приютявала е и създателите на местния революционен комитет.

Къщaтa e пaмeтник нa кyлтypaтa oт eпoхaтa нa Възpaждaнeтo с категория „местно значение“ от 1964 г. и e oдъpжaвeнa пpeз пeтдeceттe гoдини нa минaлия вeк. Пет години по-късно е реставрирана и използвана за база на проектанти и реставратори от Националния институт за паметници на културата. През 1983 г. в приземието са извършени аварийно-спасителни разкопки от Археологическия институт с музей при БАН с ръководител Златка Генова. Тогава екипът разкрива таен проход и фрагменти от глинени съдове от XII-XIII в. – свидетелство за средновековно строителство в тази част на града.

През 1994 г. половината от къщата е възстановена на наследниците Сава и Антония Стефанови, а останалата част e пpoдaдeнa oт oблacтния yпpaвитeл нa възpacтния Атaнac Аpнayдoв. Той успява да кyпи oт нacлeдницитe дpyгaтa пoлoвинa и след това пpeхвъpля имота нa внyчкaтa cи, кoятo paбoти в чyжбинa. В продължение на няколко години къщата е обхваната от разруха. Следват процедури по проектиране и възстановяване на културната ценност, днес работи като къща за гости.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА