Анета Яламова 25 г. рисува голямата си любов – Велико Търново

Публикувана на: 14.11.2017г. 545 прегледа

ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ВСИЧКИ НЕГОВИ СИМВОЛИ, ПРЕЛЕСТИ, ЦЪРКВИ И НАКАЦАЛИ КЪЩИ РИСУВА ЦЯЛ ЖИВОТ АНЕТА ЯЛАМОВА. Тя нарича себе си великотърновска художничка и казва, че този град е голямото й вдъхновение, провокация и смисъл в работата. „Напоследък пътувам доста често и виждам много красиви места, богати градове и държави, обаче никъде не ми трепва сърцето така, както когато изляза на балкона си и погледна към Търново. Има някаква магия тук и тя е като капан, хване ли те, няма спасение“, казва художничката, която е родена в Търново и детството й е преминало в старата част на града.

„Самата среда и красотата, която ни заобикаля, вдъхновява и няма как душата ми да остане невъзпламенена от тази прелест. Макар да съм наясно, че моите картини могат да докоснат само българите. Хората навън не се интересуват от красотата на Велико Търново, нито пък от селските пейзажи, които са другата ми страст“, казва Анета Яламова. И признава, че много тъгува за това, че днешните деца са вече второ-трето поколение граждани и няма да имат никакви реални спомени от живота на село.

ЗА 25 ГОДИНИ АНЕТА ЯЛАМОВА Е НАРИСУВАЛА ВСИЧКО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. „Няма ден, в който да не изляза на терасата и да не ахна от възхищение. Нищо че цял живот гледам този невероятен полукръг на старата част. Гледам го денем и нощем, през всички сезони, как се променя, благодарение на природата и за съжаление, благодарение на нас, човеците. Виждам града различно оцветен и осветен, забелязвам нова къщичка, която преди не съм видяла и веднага си представям поредния пейзаж, който ще нарисувам“. Нейният жанр е пейзаж с фигури, които най-често са хора от отминала епоха.

„Преди години Ганчо Карабаджаков, когото обожавам като художник, ми каза следното: „Избери си коя епоха искаш да рисуваш“. Тогава аз много се замислих коя епоха наистина бих искала да рисувам, кое време да пресъздавам в картините си. Съвременността не искам, защото не ми харесва. Средновековието? Рисувала съм такива картини, но то е било моментно състояние. И осъзнах, че любимото ми време е времето на Старо Търново, на ученическите фуражки и барети. Началото на 20 в. – 20-те – 30-те г., когато е имало пързалки по Янтра, когато жените са перели чергите си в реката. Аз дори си спомням част от това време, защото съм родена в средата на миналия век“, потапя се назад в спомените си Анета Яламова. Когато отново се връща в сегашно време, споделя, че голяма част от картините й пазят къщи, които вече не съществуват, съборени под унищожаващата сила на времето. Категорична е, че загубата за града и за поколенията напред е огромна, защото знакови сгради вече ги няма. „Мисля си, че ако градът ни не хвърли ресурси, за да бъдат укрепени архитектурните ансамбли на резервата, след броени години туристите вече няма да има какво да гледат. Само хотели се строят, но това не е достатъчно. Туристите не търсят това“, въздиша художничката.

Анета Яламова признава, че й харесва да бъде художник, въпреки че от изкуство не може да печели. Защото от стила, в който тя работи – арт наив, се интересуват ограничен кръг от хора, а тези, които вече притежават по пет-шест и повече нейни картини, едва ли ще си позволят са купят още. Но въпреки това не спира да рисува. Може да го прави вече и насън, но продължава да ходи из града, да гледа, защото обича истината в изкуството и й харесва да рисува това, което наистина съществува. „Има художници, които използват само идеята за Търново и могат да рисуват, без да го гледат. Аз обичам конкретното дърво, конкретното стъпало, прозорчето с коте отпред, за да има това усещане за истинност в картината. И когато човек погледне, да си каже: „Ей, да бе, и аз съм виждал този прозорец и същото коте“, усмихва се Анета Яламова.

ТЯ БИЛА В ПЪРВИ КЛАС, КОГАТО РЕШИЛА, ЧЕ ИСКА ДА БЪДЕ ХУДОЖНИК, И НИКОГА СЛЕД ТОВА НЕ Е ПРОМЕНЯЛА МЕЧТАТА СИ. Като дете, израснало в стария град, тя често виждала известни тогава художници да разпъват стативите си на тротоара и да рисуват панорамата. Тя ходила да наднича, да души аромата на бои и терпентин и да се наслаждава на всички четки, палитри, стъкълца, бурканчета. „Изглеждаше ми толкова магическо всичко това. Аз разпитвах художниците какво рисуват, защо рисуват небето зелено, като аз го виждам синьо. Баща ми седеше кротко до мен и не ме притесняваше, докато разговарях с художниците. А те търпеливо ми обясняваха всичко. И рисуването ми стана съдба. Тази магия ми влезе в сърцето и душата“, въздиша художничката.

Анета Яламова е завършила ВТУ в последният випуск на Янаки Манасиев. Той починал, когато студентите от последния му випуск били едва втори-трети курс, но те всички го помнят и до днес. „Събираше ни около себе си и започваше да говори за някоя картина, после се прехвърляше на космически, житейски, социални теми. Ние слушахме – кой разбрал, кой не, мигахме срещу него, но все пак нещичко е останало в нас, защото никой, който е имал късмета да общува с него, не го е забравил“, казва Анета Яламова. И признава, че мечтае единствено за още малко време, в което да рисува. „Кратък е човешкият живот. Продаваш или не, известен или не – няма значение. Истината е, че няма как в една буржоазна държава, каквато и България вече става, всички художници да са богати. Малцина са тези, които могат да си позволят лукса само да рисуват, останалите работят нещо и вадят палитрите в събота и неделя. Но нищо, нося си кръста. Рисуването е робски труд, но пък резултатът е най-голямата награда за художника“, категорична е Анета Яламова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Коментари за "Анета Яламова 25 г. рисува голямата си любов – Велико Търново"

  • 14.11.2017 в 12:48

    Как може да се свържем с дамата за покупка на картини?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>