След 14 г. в Турция Юсуф Касов се върна и търси стари приятели от В. Търново

СТАРИ ПРИЯТЕЛИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ТЪРСИ ЮСУФ КАСОВ, КОЙТО В МОМЕНТА ЖИВЕЕ В СЕВЛИЕВСКОТО СЕЛО РЯХОВЦИТЕ. Той е роден там, но много дълго време е живял и работил в старата столица. После близо 20 години поживял и работил в чужбина, но решил, че България е единственото място, където се чувства у дома си и щастлив, и се върнал. Сега живее сам, занимава се с къщата си в Ряховците и с градината и признава, че самотата бавно е започнала да го побеждава.

„Взех да си говоря с охлювите и със змиите в двора, затова реших, че е време да съживя старите си приятелства. Много се надявам чрез в. „Борба“ да се срещна с хора, с които съм работил в Търново, с бивши гаджета, с приятели…“, казва Юсуф.

Той е бил автобусен шофьор във Велико Търново. Още помни номера на автобуса, който карал по градските улици – 22-42. Голяма четирилистна детелина украсявала неговата машина и така го и знаели всички тогава – Йоско хубавеца, дето кара детелината. Той обслужвал различни линии, ходил до Беляковец и Леденик, карал е дори по линията Велико Търново – Румъния, която в онези години ДАП поддържал. „Знаеха ме още като Йото, Йонко, Македонеца. Бях детето на ДАП, защото започнах да работя там много млад”, връща се назад в годините 62-годишният Юсуф. После се впуска в спомени и признава, че нали бил хубавец, за него даже и жени са се били. За имената им мълчи като партизанин, защото не иска да разваля семейства, ако тези някогашни момичета, имат такива. „Виж сега, която се сети и се разпознае, ще ме потърси. Много се надявам да ми се обадят приятели и приятелки, хора, които са се качвали в автобусите по линиите 6, 8, 9, 10, 14. Даже и четворката съм карал към университета“, казва Юсуф. И допълва, че благодарение на средното си образование, което завършил в механотехникума в Ловеч, може да кара всяко превозно средство, което се движи по земята.

ВСИЧКИ ТЕЗИ СПОМЕНИ СА ОТ НАЧАЛОТО НА 70-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК, СЛЕД ТОВА ЮСУФ ТРЪГНАЛ ЗА САУДИТСКА АРАБИЯ. Там работил на сонда четири години и след кратко завръщане в България поел за Турция заедно със съпругата си и 16-годишния им син. Тогава от България се изселили и родителите на съпругата му, неговите категорично отказали да напуснат родината си. „14 години останах в Турция, но през цялото време живях със спомените за България. Не ми хареса. Нищо не ми хареса – нито хората, нито обноските. Макар че имах хубава работа, апартаменти строях. И за моето семейство три апартамента направих. Обаче аз тук съм казал за първи път „мамо“, тук съм изкарал казармата си, тук са ми приятелите. И се върнах“, разказва Юсуф. За съжаление, порасналият му вече син и съпругата му останали в Турция, но въпреки това той решил, че иска да подреди отново живота си в България.

Така се върнал в Ряховците, купил си къща, фреза да обработва градинката си. Едно куче и две котки са най-верните му другари в момента, но той мечтае да има човек до себе си. „Напиши, че нямам задължения никакви, нито пък ангажименти. Искам само да имам с кого да изкарам старините“, въздиша Юсуф, докато вади черно-бели снимки, за да покаже как е изглеждал преди да му побелее главата. После се сеща, че едно време неговите приятели често го поздравявали с песента, в която се пеело, че слънцето е в неговите коси. „А аз имах много приятели и приятелки, защото бях честен. Ако знаеш само какви неща съм намирал в автобуса…Четки за зъби, портмонета, златни накити. Веднъж намерих забравена чанта с много пари, спрях рейса, скочих да гоня човека, а той като ме видя, само дето не ме нацелува. Хора, всеки се качва с проблемите си и кой знае какви мисли го занимават в момента, че да забрави толкова пари“, казва Юсуф и после отново се връща на темата за себе си, за хубавата си къща в Ряховците и за надеждата да види отново стари приятели.

Ако познавате Йоската, можете да му пишете до: с. Ряховците, община Севлиево, ул. „9 септември“ 11. Или да му позвъните на 0899 344 618.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА