Фестивал „Древна балканска земя” в Античния керамичен център край Павликени

ТУХЛИ ПО ДРЕВНА РИМСКА ТЕХНОЛОГИЯ, КОЯТО Е НА ПОВЕЧЕ ОТ 2000 ГОДИНИ МАЙСТОРИХА В АНТИЧНИЯ КЕРАМИЧЕН ЦЕНТЪР край Павликени. В събота там се проведе за втори път фестивалът „Древна балканска земя“, организиран от Историческия музей в Павликени и общината. Свищовското сдружение за исторически възстановки „Дукс антика“, представители на „Мос Майорум Улпие Сердице“ от София и четирима реконструктори на свободна практика участваха във фестивала и направиха демонстрации на стари римски занаяти.

Изработването на тухли по вековна технология беше акцентът тази година. Археологът в Историческия музей в Павликени Калин Чакъров направи демонстрация, която се превърна в кулминацията на фестивала. Всеки от гостите на фестивала можеше да опита да направи тухла по древната технология и да наблюдава как професионалната грънчарка Ана Спасова и съпругът й Димитър Спасов – и двамата от „Дукс антика“ в Свищов, разпалват пещта и подреждат в нея готовите тухли.

ЗАНАЯТИТЕ БЯХА В ЦЕНТЪРА НА ДЕМОНСТРАЦИИТЕ В АНТИЧНИЯ КЕРАМИЧЕН ЦЕНТЪР И ТАЗИ ГОДИНА. Реконструкторите показваха тънкостите на ковашкия и сарашкия занаят, монетосеченето, керамиката. Имаше демонстрация на римска мода и възможност да дегустация на римска кухня. И богатата трапеза, и гардеробът с туники, тоги и плащове, бяха дело на целия екип на Историческия музей в Павликени. Домакините се бяха постарали да осигурят написани рецептите на всяко сготвено ястие, за да може гостите да опитат да приготвят вкусотиите вкъщи. През целия съботен ден беше отворен и гардеробът и всеки, който пожела да се види като римлянин, можеше да облече шитите специално за фестивала дрехи.

ЩАНДЪТ С ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ОТ ВРЕМЕТО НА ДРЕВЕН РИМ и тази година се оказа притегателен център за голяма част от гостите. Те успяха да разберат как са работили лекарите през I – II в. и да се докоснат до някои от хирургическите им инструменти. А те са в основата на голяма част от съвременните инструменти. Разликата е в детайлите, които с времето са били подобрявани и прецизирани. Страховитият щанд беше дело на „Мос Майорум Улпие Сердице“, в която участва Владимир Попов, който вече 10 г. се занимава с исторически реконструкции и по-специално с римска медицина. Успял е да събере почти пълен набор от хирургически инструменти, които са възможно най-точните реплики на римските. Някои от тях са намирани при археологически разкопки в България, някои – по света.

Пазар на роби забавлява гостите на фестивала и всички присъстващи наблюдаваха как богати

римляни се пазарят и си купуват бъдещи роби, които често са били военнопленници или жители на завладени провинции. Богаташите най-често са търсили черноработници, обаче ако сред заловените е имало лекари и занаятчии, те са били купувани, за да изпълняват специфични задължения, които отговарят на тяхната квалификация. Затова и са се търгували най-скъпо.

АНТИЧНИЯТ КЕРАМИЧЕН ЦЕНТЪР Е СЪЗДАДЕН В КРАЯ НА ПЪРВИ ВЕК СЛ. ХР. И СЕ ПРОСТИРА ВЪРХУ ПЛОЩ ОТ 9900 КВ. М. В района има находища от глина, които древните са използвали за строителството. Затова около тях са изградени и пещите, които през 70-те години на миналия век открива и изследва археологът Богдан Султов.

Това лято археологически разкопки в керамичния център нямаше, но Калин Чакъров не крие, че още се радва на находка от миналото лято – пет еднакви обкова за огледала. Намерил ги е в проучвана сграда в района на така наречената Вила рустика. Оловните рамки са приблизително еднакви по размер, а върху обкова се чете надпис на гръцки: „добра душа”. Хипотезата на Калин Чакъров е, че находката е част от дар, направен в чест на боговете. Около същата сграда той е попаднал и на плочи, които са възхвалявали Херакъл и Дионис, което е знак, че най-вероятно е имало и храм.

Находката е привлякла интереса на специализирани издания. В началото на година тя е била описана в испаноезичния вариант на National Geographik, както и в специализираното издание на Американския археологически институт.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката