172 четения

Хемодиализното лечение в МОБАЛ превърна Ирена и Анелия в приятелки по неволя

Над 80 са постоянните пациенти в отделението по нефрология в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново, които живеят благодарение на хемодиализно лечение. Те идват три пъти седмично за отменящата функцията на бъбреците процедура по пречистване на кръвта от отпадните азотосъдържащи вещества, ненужната вода и соли. Прекараното време в звеното е превърнало болните в толкова близки помежду си и с екипа на сектора, че отношенията там наподобяват тези в едно семейство. Най-голям „стаж“ в отделението има Ирена Печинова, която е на хемодиализа от 18 години. Приема лечението си като дар от Бог, тъй като благодарение на него е жива.

Ирена е на 39 години, от Сухиндол, но живее в Павликени. Заболяла от лупус, който атакувал бъбреците й. След дълга терапия с кортизол се наложило хемодиализно лечение. Така, когато била на 22 години за първи път преминала процедурата за пречистване на кръвта. Не подозирала какво я очаква и че от тук нататък животът й зависи от редовната манипулация.

„Съдбата ми е такава, нямам друг шанс, за да живея. При мен трансплантацията на бъбреци не е възможна. Чувствам близки всички работещи в отделението и останалите пациенти. Сами си даваме кураж и стимул“, заяви тя.

В първите години на хемодиализа работела, тъй като имало осигурени работни места от държавата за хора в нейното положение. С времето обаче става все по-трудно и се отказала. Загубила работоспособността си и останала вкъщи. Доходите й са само от пенсията, която получава. Като всички останалите хемодиализни пациенти и тя се налага да спазва строга хранителна диета и да избягва приема на течности. Тези неудобства и лишения обаче далеч не са най-тежкото, което болестта й причинила. Заради заболяването не могла да стане майка.

Мъките и страданията на Ирена споделя Анелия Минчева от Ресен, с която станали като сестри. Запознали се в отделението и заедно ходят на процедурите. Казва, че са си взаимна подкрепа и непрекъснато поддържат връзка.

Анелия е на хемодиализно лечение от 8 години. Причина за това е прогресиращото заболяване на бъбреците – гломерулонефрит. Първоначално била на перитониална диализа, която провеждала вкъщи, но заради развитие на инфекции се наложило да премине към апаратна хемодиализа. В началото си докарвала по някой лев чрез надомна работа, но заради манипулацията категорично загубила възможността да се труди. При нея шансът за трансплантация е реален и дори няколко пъти е била уведомявана и викана от Агенцията по трансплантации за изследвания за съвместимост при създала се донорска ситуация.

„Честно казано, не ми се иска да премина присаждане на бъбреци. Всички си мислят, че след операцията всичко е страхотно, няма да има повече проблеми и дискомфорт. Напротив – възстановяването е тежко, нужна е специална възстановяваща терапия, свързана с многобройни разходи по ежемесечни пътувания до София за прегледи и лекарства“, сподели Анелия.

Категорична е, че предпочита да продължи с хемодиализата.

Нейна най-голяма опора в живота е синът й, който предстои да я зарадва с внуче.

„Той се опитва да ме утеши и да ми вдъхне сили, но само аз си знам какво ми е. Въпреки че е много силен, знам, че тайно си поплаква за мен“, допълва тя.

Жената сподели, че много й тежи невежеството на хората, които често задават неудобни въпроси от сорта „Докога ще ходиш на хемодиализа?“ и „Жива ли си още?“. Според нея трябва обществото да бъде по-отворено и съпричастно към всички, които споделят съдбата й, защото никой не е застрахован, че няма да го сполети същото.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!