Четири тържествени символа има старата столица

ЧЕТИРИ ТЪРЖЕСТВЕНИ СИМВОЛА ИМА ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ТЕ СА ХИМН, ГЕРБ, ЗНАМЕ И ОГЪРЛИЦА. Но емблемите, с които старата столица е известна у нас и по света, са много повече. Царевец и Трапезица, църквата „Св. 40 мъченици”, са сред чудесата, заради които туристите идват в града. И още – Калояновият пръстен, Търновската конституция, няколко златни съкровища, които са изложени в постоянни експозиции в Националния исторически музей и във витрините на Регионалния историчеки музей.

„ШИШМАНОВАТА ПЕСЕН” Е ХИМНЪТ

и това е най-старият от всички символи. Песента звучи като тържествена за града от 1965 г. при откриване на културен празник „Поглед към вековете”. Оттогава химнът се изпълнява при тържествени случаи с общинско значение, като за целта се спазва задължителен протокол. Особено ако в събитието са включени и останалите символи – гербът, издигането и свалянето на знамето и използването на огърлицата с градския герб.

ТРИ ЛЪВА ЕДИН НАД ДРУГ УКРАСЯВАТ ГЕРБА.

Лъвовете са подредени върху щит, около който има корона. Това е записано в Правилника за символите, печата и отличията на Община Велико Търново. „През периода 1974-1975 г. се провежда дискусия относно разработване на нов герб на старопрестолния град. Идеята е заимствана от новооткрити символни изображения на българските царе от Търновград, които историкът Петър Коледаров и хералдикът Христо Дерменджиев предлагат на вниманието на обществеността чрез поредица публикации в местни и национални печатни издания. Свидетелство за пряко и несъмнено използване на три лъва в средновековни изображения на българските царе се съхранява в Националната кралска библиотека в Мароко. Запазен е част от ръкопис от края на ХVІ в., който е препис от оригинал с автор арабски пътешественик, посетил България в края на ХІV в. Във фрагментарните му бележки за страните, които обхожда, се съдържат сведения за Търновград и рисунка на щит на царска стража с фигури на три лъва, разположени един над друг. Това изображение кореспондира с едно по-късно сведение в хроника на Вселенския църковен събор в Констанц (1414–1418), съставена от Улрих Рихентал. Хронистът описва гербове както на видни участници в събора, така и на гости, между които и България”, разказва Станислава Ботева, уредник в отдел „Нова и най-нова история на Регионалния исторически музей”. Тя е тази, която се занимава с прочуването на символите и наградите на старата столица. И уточнява, че Коледаров и Дерменджиев трансформират средновековните символни изображения и предлагат „независимо от окончателния вид, който би се възприел от нашата общественост” свой проект за герб.

Григор Спиридонов е автор на идейния проект за отличителен знак на Търново. Той прави два графични проекта: с познатото вече изображение на три лъва и с изображение на конник. В началото на 1975 г. вестник „Борба” публикува идеите и след обсъждане е одобрен проектът с трите лъва. После въпросът за герба влиза в дневния ред на заседание на Изпълнителното бюро на Общонародния комитет за развитие на В. Търново като исторически, културен и туристически град. Заседанието се е провело в София на 11 април 1975 г. Пенчо Кубадински, който тогава е председател на Изпълнителното бюро, одобрява предложения проект на Григор Спиридонов. Пластичното изпълнение на проекта на художника е дело на скулптора Георги Чапкънов.

„Семантиката на лъва, който обичайно се свързва с власт, мъдрост и благородство, сила и храброст, се допълва от изпълнението на графичния вариант на общинския герб, композиран в два цвята: златно и пурпурно. В символиката на хералдическите цветове златото като „краля” на металите е израз на знатност, могъщество и богатство, а също така и християнските добродетели вяра, справедливост, милосърдие и смирение. Пурпурното символизира благочестие, умереност, щедрост и върховно господство”, казва още Станислава Ботева. И допълва, че гербът започва да се появява на бланки за писма, донесения и други, пликове и честитки, отпечатъци върху всички документи, свързани с ритуалите, осъществявани от градския съвет, брошури, афиши и официални печатни съобщения, излизащи от съвета, папки за адреси и юбиляри, пластика на фасадата на новата общинска сграда и на входните знаци на града, сувенири и други материали с по-временен характер.

ЗНАМЕТО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

е „пурпур виолет” и на него е изобразен гербът на града, в златен цвят. Този цвят е наложен като отличителен белег на града, без това да е ратифицирано в официални документи на местната управа и много преди решението й за възприемане употребата на общинско знаме. Обществените институции в старопрестолния град използват различни нюанси на пурпурно-виолетовото за цветово оформление на рекламни и сувенирни материали – дипляни, покани, брошури, афиши и др., уточнява Станислава. От 1969 г., когато за първи път влиза в „А” Републиканска футболна група, великотърновският футболен отбор „Етър” излиза на терена и с пурпурно-виолетов екип. От 80-те г. на ХХ в. окончателно променя своя цвят от черно-бял на пурпурно-виолетов и става единственият отбор в България с такъв спортен екип. Постепенно цветът е възприет и трайно наложен в екипите на великотърновските клубове за други спортове, за да носи информация за принадлежност към града.

„Знамето на нашия град е изработено от монолитен пурпурно-виолетов плат с правоъгълна форма и съотношение на вертикала към хоризонтала 3:5. Градският герб е вписан в условен правоъгълник, чийто геометричен център съвпада с центъра на носещата половина на знамето, а неговият хоризонтал е перпендикулярен на дръжката или въжето. Знамето е постоянно издигнато при входа на административната сграда на общината, като при празнични ритуали се извършва тържествено издигане. Има го винаги в залата за провеждане на сесии на Общинския съвет и в други представителни зали, по фасадите на жилищни сгради от централните градски улици „Иван Вазов, „Независимост”, „Васил Левски” и „Стефан Стамболов”. Временно се издига на всички сцени и места, където се провеждат мероприятия с общинско участие”, разказва подробности за знамето Станислава.

ОГЪРЛИЦАТА С ГЕРБА

Е НАЙ-МЛАДИЯТ СИМВОЛ. Имаме я от 1998 г., когато Управителният съвет на Национално сдружение на общините приема решение за изработване на такива огърлици за възстановеното честване на Деня на българската община.

Кметската огърлица се състои от 12 месингови медальона, обединени в четири групи според формата и оцветяването си. В средата е разположен основният елемент – медальон с шестоъгълна форма, изображение на изправена лъвска фигура и релефен надпис с абревиатурата „НСОРБ”. Медальоните са свързани един за друг с помощта на метални верижки, образувани от три реда двойки халки. Най-голям е медальонът с герба на Велико Търново, направен от скулптора Станчо Ганев. Огърлицата е изработена по единен за всички общини образец, като се различава по медальона с изображение на съответния общински герб.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА