3229 четения

Търновец направи лимитирана „Шафрантийка”, вади на пазара и „Трюфелинка”

Шеф Станимир Радичев заложил всичко, за да произведе мускатова ракия с шафран

 

В РАЗГАРА НА ПАНДЕМИЯТА ВЕЛИКОТЪРНОВЕЦ НАПРАВИ УНИКАЛНА РАКИЯ, НАРЕЧЕНА „ШАФРАНТИЙКА”, ЗАЩОТО Е ПРИГОТВЕНА С НАЙ-СКЪПАТА ПОДПРАВКА В СВЕТА – ШАФРАНА. Създателят е известният шеф Станимир Радичев, който нашумя с козе сирене с трюфели, сладка от люти чушки и множество други уникални произведения. Неотдавна той патентова и кози суджук с трюфели, който получи диплом за иновации от Международния панаир в Пловдив.

„Сигурно мнозина ще ме сметнат за луд, но в ситуацията на извънредно положение аз изпразних всичките си видове банкови карти и овърдрафти, за да произведа ракията. Правена е в дестилерия в Исперих. От нея има точно 860 бутилки, които са номерирани. Интересът е доста голям и вече имам продадени 150. Щастието ми се усмихна и инвестицията вече се изплаща“, коментира специално за „Борба“ Радичев.

Преди три години му хрумва да съчетае ракия с шафран и прави малко количество мускатова напитка в избата в Горски Горен Тръмбеш. Експериментът се приел добре, макар шафранът да има специфичен вкус. Той се приготвя от близалцата на цветовете на вид минзухар, като за събирането на 1 г сух шафран са необходими приблизително 150 цвята. За производството на 12 г сух шафран (72 г пресен) е необходим 1 кг цветове.

Отгледан в шафрановата ферма в екологично чист регион, шафранът разцъфтява наесен в Северозападна България – в селата Лик и Трудовец. Добиването му е много скъпо, но пък вкусът на ракията е неповторим, коментира Радичев. В момента „Шафрантийка”-та му чака патент, като вече втори месец експерти взимат проби и правят тестове.

СТАНИМИР Е НАПЪТ ДА СБЪДНЕ МЕЧТАТА СИ ДА СЪЧЕТАЕ РАКИЯ С ТРЮФЕЛИ И ВЕЧЕ Е НАПРАВИЛ ПЪРВИТЕ КОЛИЧЕСТВА „ТРЮФЕЛИНКА”, РАЗКРИ ОЩЕ САМИЯТ ТОЙ.

41-годишният възпитаник на местния Техникум по туризъм успява да съчетае традиционни български продукти с нестандартни комбинации и подправки и има над 20-годишен стаж и опит като главен готвач в престижни заведения. Завършва готварство в професионално-техническо училище, днешната Професионална гимназия по туризъм в старата столица. Минава през всички стъпала в готварството. Спецът има и много ясно изразена позиция за кулинарния бизнес у нас. „Бил съм в чужбина и мога да кажа, че тук – в България, разбирането за кухня е различно и малко странно. Тук има борба за всеки клиент, иска се да се покаже нещо различно, че можем да готвим кухните едва ли не на целия свят. Последно бях в Норвегия, където 90% от менютата в ресторантите са еднакви. Там готвачите ги наемат почасово и наистина един готвач може да влезе в кухнята за няколко часа, да бъде ефективен и да свърши някаква работа. А тук всяко заведение си има негови си неща. От една страна, е добре, защото има разнообразие и радва хората и туристите. Но това пък пречи да се усъвършенства работата. Дори на един страшно добър професионалист ще му отнеме много време да влезе в някоя нова кухня, да свикне и да започне да работи това, което е типично точно за това заведение. Не мисля, че е напълно правилна българската политика на ресторантьорите. Трябва да се промени, за да има някаква универсалност, и тези, които се открояват, да се открояват с нещо различно“, споделя още Станимир Радичев.

Стилян НАЙДЕНОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *