166 четения

Майстор Колю Фичето – ренесансовият човек на България

ТАЗИ ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 220 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ИВАНОВ ФИЧЕВ – ПО-ИЗВЕСТЕН КАТО КОЛЮ ФИЧЕТО – строителят, който украсява Търново и неговите околности, Ловеч, Бяла, Дряново, Севлиево, Свищов със своите архитектурни шедьоври. Годишнината е повод да си спомним за него като личност с безспорен принос за материалното културно наследство на днешна България, създадено в години, когато започва пробуждането на българския народ, изразено в борбите за национална и църковна самостоятелност и просвета. Във връзка с годишнината е и обявеният от РИМ – Велико Търново, фотоконкурс „Архитектурното наследство на майстор Колю Фичето в община Велико Търново”.

Роден е в Дряново през 1800 г. Малък остава без баща, а бедността принуждава майка му рано да го изпрати на работа – първо като чирак при абаджиите, а на 10-годишна възраст става чирак при дюлгерите. Учи съвсем малко. С дряновската строителна бригада започва да пътува до Трявна, Габрово, Карлово, Добруджа, Тракия, Влашко, Одрин и Цариград. Работата и пътуванията „отварят” очите му, той трупа опит, знания и впечатления. От чирак постепенно израства до калфа. През 1823 г. се жени за Марина от Дряново, с която имат седем деца. Дряново обаче става недостатъчен за неговата работа и през 1830 г. семейството се мести в Търново, където майсторът остава до смъртта си на 15 ноември 1881 г.

През 1835 г. той поема първата си самостоятелна работа – завършва църквата на Преображенския манастир до Велико Търново след обесването на майстор Димитър Софиялията заради участието му във Велчовата завера. В търновските строежи за пръв път работи по завършването на църквата „Св. Никола” в кв. „Варуша”, започната от майстор Иван Давдата. Вече майстор, той започва да строи обществени и частни сгради в града и околните села – разширява храмовете в Килифаревския манастир и в Плаковския манастир, строи църквите „Рождество Богородично” (разрушена от земетресението през 1913 г.), в манастира „Св. Троица” до Велико Търново, в село Присово, съборените от земетресението през 1913 г. „Св. Никола” в Горна Оряховица и „Свети Димитър” в Лясковец. Работата му се увеличава паралелно с неговата известност и нерядко строи няколко обекта едновременно.

През 1849 г. завършва известната Къща с маймунката на търговеца х. Никола Коюв, а през 1858 г. и хана на Хаджи Николи. Расте броят на църквите в града, построени от него. Дело на Колю Фичето в Търново са и сградите на турската администрация – Конакът и Архивът.

Негови са Солак джамия в Казанлък и джамията на площад „Баждарлък” във В. Търново. Строи църквите „Св. Никола” в Дряново, „Св. Троица” в Свищов, чешмата в двора на Соколския манастир „Успение Богородично”, покрития мост в Ловеч и др. Като най-впечатляваща творба на Колю Фичето е сочен мостът при Бяла, за който получава султанско отличие „Меджидие”. Той е дълъг 276 м и е широк 9 м. Състои се от 14 свода, поддържани от 13 стълба с водорези и облекчаващи ниши, украсени с релефни изображения на лебеди, грифони и нимфи.

Като самоук майстор Колю Фичето не чертае, а прави образци от восък и пръчици на обектите си. Въпреки това неговите строежи днес имат статута на паметници от национално или местно значение, което от дистанцията на времето е показателно за неговото майсторство. Времето, в което разгръща своята църковно строителна дейност, съвпада с момента, когато Гюлханският хатишериф и Хатихумаюнът (султански укази, издадени съответно през 1839 г. и 1856 г.), наред с други права дават и правото на свободно изповядване на християнската вяра и безпрепятствен строеж на храмове. Това позволява на майстора да издига просторни, светли църкви с куполи и камбанарии, предпочита добре обработения камък и украсата на фасадите, а „двойната Фичева кобилица” става негова запазена марка.

ОКОЛО 1855 Г. КОЛЮ ФИЧЕТО СТАВА ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ТЪРНОВО, а след Освобождението до смъртта си през 1881 г. се подписва с титлата архитект вместо с турския термин „уста”. Погребан е в старите гробища на „Марно поле”, днешния парк „Дружба” във Велико Търново. Поради липса на негови снимки, освен една от погребението му, гробът му е отворен през 90-те години на ХХ в. от специална комисия с цел да се направи лицева реконструкция на черепа от антрополога проф. Йордан Йорданов. За съжаление, състоянието на костните останки на майстора не дава възможност да бъде направена пластична антропологична реконструкция на образа му. Оригиналният надгробен каменен кръст е изложен в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание”.

Със своето дело майстор Колю Фичето се нарежда, в буквалния и в преносния смисъл, сред строителите на българската държава. И ако за нас, българите, може да изглежда, че сме пристрастни в оценката си за него, то неговият съвременник Феликс Каниц споделя: „Гледах го с чувството, че съм срещнал ренесансовия човек на България, онзи, който с изкуството си окриля свободомислието на народа си”.

Д-р Жулиета ГЮЛЕВА,

Регионален исторически музей

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *