С 9 внуци и 7 правнуци, 80-годишна търновка сравнява поколенията от миналото и днес

Екатерина Иванова: „ Ние, родените между 40-те и 80-те години, сме благословени…“

 

80-годишната великотърновка Екатерина Иванова е работила дълги години като технически сътрудник в Интерхотела в старата столица. Впоследствие пенсионирана по инвалидност след тежка катастрофа. Има три деца, 9 внуци и 7 правнуци и това й дава достатъчно голямо наблюдение над промяната в поколенията. Разказва ни как е минало детството й – без достъп до съвременните технологии, без интернет, без компютри, без мобилни телефони, и как вижда живота на младите сега. С носталгия си спомня за времето, в което е била млада, и какъв е бил животът на децата, родени през миналия век.

„Днешните деца не знаят какво изпускат“, „Те нямат детство“, това са най-честите фрази, които четем. Според изследване, проведено от Центъра за безопасен интернет в България, става ясно, че дигиталните технологии не само продължават да играят много важна роля за децата между крехката 7- и 9-годишна възраст, но и ползването им в ежедневието все повече нараства. Оказва се, че изкушението на тези „играчки“ е голямо, а забавленията, които децата откриват на смартфона на родителя, а после и на собствения си, стават все по-пристрастяващи. Липсата на реално общуване между младите ги лишава от истинското познание за себе си, което води до конфликти и страхове.

Ние, родените между 40-те и 80-те години, сме благословени. Нашият живот е живо доказателство за това. Играехме и карахме велосипеди без каски, не се страхувахме да ходим на училище сами от първия учебен ден, играехме навън до залез-слънце. Ако бяхме жадни, пиехме чешмяна вода, а не бутилирана. Не боледувахме често, въпреки че споделяхме една и съща чаша с лимонада. Родителите ни ни лекуваха с домашни средства. Никога не наддавахме на тегло, въпреки че основно ядяхме хляб. Играчките си създавахме сами с подръчни материали и ги споделяхме с приятелите си“, разказва ни с носталгия тя. Въпреки че малцина от нас имаха финансова възможност, всички деца имахме избор и безплатен достъп до редица кръжоци и извънкласни занимания. През годините, когато аз бях дете, материалните неща не бяха важни, учеха ни на честност, вярност, уважение и трудолюбие, получавахме внимание. В днешно време забързаният начин на живот и постоянната жажда за материални облаги подтикват младите да забравят за тези важни човешки отношения. Децата не получават достатъчно внимание, не излизат навън с приятели, а ако излизат, всички са с мобилните телефони и не комуникират помежду си освен във виртуалния свят. Ние нямахме телефони, компютри, интернет, социални мрежи, но имахме истински приятели.

А какво е детството сега? Децата комуникират помежду си, но не на улицата, не очи в очи. Голяма част от комуникацията се е прехвърлила в интернет пространството, всеки показва живота си в социалните мрежи, споделя проблемите си и търси мнението и харесванията там. Все повече деца получават телефони и достъп до интернет на твърде крехка възраст. Все по-малко внимание се обръща на децата, а те все повече се влияят от това, което виждат в интернет. За тях е по-лесно да направят снимка на училищната дъска, вместо да препишат това, което виждат. Избират да проверят отговора в интернет, вместо да прочетат учебника или книгата. Интернетът и съвремените технологии могат да бъдат изключително полезни, но трябва да бъдат използвани разумно.

Да, поколението, което идва, е определено дигитално и този факт няма как да бъде променен. Като че ли уменията да изслушват другия, да бъдат отстъпчиви и да се опитват да разберат човека отсреща прогресивно изчезват. Когато нямаше смартфони, никой не мислеше, че е център на вселената само защото има профил във Facebook и събира лайкове. Съвременните технологии имат и своите положителни качества. Сега децата са по-информирани и по-знаещи в дадени области от нас.

Записа: Дияна ГАНЕВА

Сн. Дияна ГАНЕВА

One thought on “С 9 внуци и 7 правнуци, 80-годишна търновка сравнява поколенията от миналото и днес

  • 22.09.2021 в 12:04
    Permalink

    Браво, точно така смятам се за късмтлия. Как бих искала да се върне това преживяване, ще ни сближи много повече от стремежа за власт и пари.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *