През 1985-а: Целият държавен елит идва за откриването на паметника „Асеневци“
Внасят японска стомана, за да закрепят конниците
ЕДНО ОТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ СЪБИТИЯ В НОВАТА ИСТОРИЯ НА СТАРАТА СТОЛИЦА Е ОТКРИВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА „АСЕНЕВЦИ“. Дългоочакваната реализация на уникалния монумент приключва през 1985 година, а откриването е насрочено за 16 ноември. Старата столица става център на тържествата по случай 800 години от избухването на знаменитото въстание на братята Асен и Петър. В самия ден се случват още няколко събития, открита е и реставрираната църква „Св. Димитър“, където се дава начало на въстанието, както и изложба по случай годишнината в Историческия музей.
ЦЕЛИЯТ ДЪРЖАВЕН ЕЛИТ ИДВА ЗА ГРАНДИОЗНОТО СЪБИТИЕ. Предишния ден пристигат първите мъже в държавата начело с Тодор Живков и Пенчо Кубадински. Сред гостите са още министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и големият български поет Любомир Левчев, който по това време е председател на Съюза на българските писатели. Именно Левчев чете словото при църквата „Св. Димитър“, доц. Мирко Робов припомня историческите събития и е участник в програмата за честването на 800 години от избухването на въстанието. Там обаче не присъства Тодор Живков, който идва директно в Конака. Оказало се, че църквата е много трудна за охрана, защото е открита и заобиколена от високи хълмове.
ПОРАДИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ ВЪЗЛОЖИЛИ ОХРАНА И НА ПРОФ. ИЛЧО ДИМИТРОВ, който трябвало да прочете словото при откриването на паметника. Младият мъж, който го охранявал, също се интересувал от история и през цялото време разпитвал професора за паметника и делото на династията. Самият Димитров година по-късно станал министър на народната просвета. Речта му при откриването не е официално документирана, но доц. Мирко Робов твърди, че била силна и въздействаща, като опровергавала византийските източници, които твърдят, че въстанието на Асен и Петър избухнало заради отказа да им бъде дадено малко село.
Преди да бъде построен паметникът, е имало няколко обсъждания за семантиката и мястото, където трябва да се изгради. Работата била възложена на доц. Крум Дамянов Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков, които представят крайния проект след много комисии и етапни одобрения.
НА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ПРИСЪСТВАЛ ЛИЧНО ВТОРИЯТ МЪЖ В ДЪРЖАВАТА – ПЕНЧО КУБАДИНСКИ. Тогава той е и председател на Общонародния комитет за развитие на Търново. Живи свидетели на случката твърдят, че той взел думата и настоял след градежа ясно да си личи, че конете на паметника са мъжки…
Друг интересен факт е, че царете са разположени обратно на часовниковата стрелка, започвайки от Асен. Строителството на паметника и цялостното оформление на околното пространство се извършва за една година, но за самото изработване на паметника са били необходими само два месеца, което е уникален случай в световната практика. В Европа има много малко подобни паметници, които да са композирани от четири коня, два от които са балансирани само на задните си краката и опашката.
ЗА ЦЕЛТА Е ИЗПОЛЗВАНА СПЕЦИАЛНА ЯПОНСКА СТОМАНА, която е монтирана и изпълнява ролята на пружина. Четиримата конници са изработени от бронз и тежат 9,5 – 11 тона. За всеки един от тях е потърсено индивидуално изображение на фигурата съобразно техния принос към българската държава. Най-големият от братята – Петър, е показан с благославещ жест, цар Асен – със своята воля, държащ дръзко юздата на коня и извадения меч. Най-малкият брат – цар Калоян, излъчва висока култура и войнственост, а цар Иван Асен ІІ е с корона на главата и с копие, което пробожда пергамента на нарушения мирен договор. Четиримата конници са поставени на гранитни постаменти на 7 м височина, а общата височина на паметника е 15 м. В средата на композицията е поставен с острието нагоре гигантски меч, който символизира силата на българската нация в нейния устрем към вечността. Под дръжката на меча е поставена изработената от гранит фигура на Орантата – небесната майка, която създава и пази живота.
За направата на паметника са събрани 6,4 милиона лв., които са дарения от българския народ.
Михаил МИХАЛЕВ