Велико Търново влиза в първа по рода си кулинарна карта на българската езикова територия

ВЕЛИКО ТЪРНОВО И РЕГИОНЪТ ВЕЧЕ ЩЕ ПРИСЪСТВАТ НА ПЪРВАТА ПО РОДА СИ “ИНТЕРАКТИВНА КУЛИНАРНА КАРТА НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА ТЕРИТОРИЯ”. Проектът е разработен от Секция за българска диалектология и лингвистична география към БАН.
Целта му е да представи езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи, а също и галерия от снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.
Автентичните материали се събират по време на експедиции от екип в състав: проф. д-р Ана Кочева, ръководител на проекта, проф. д-р Славка Керемидчиева, гл. ас. д-р Маргарита Котева и докторант Ализа Халил.
Такава експедиция проведоха в региона проф. Кочева и проф. Керемидчиева, които включиха в изследванията си на терен Велико Търново, селата Ресен и Правда и град Елена, а визитата им беше по покана и със съдействието на заместник-кмета по културата Нейко Генчев.
Сладки от 100-годишно кисимово тесто и яхния от телешко с дюли представиха пред екипа арх. Донка Колева и историкът Павлина Владева (двете на снимката), автори на книгата “Вкусът на времето” – кулинарен пъзел от Великотърновския край, издадена от читалище “Надежда 1869”.
Тестото на сладките е наречено така, защото се е предавало повече от век в прочутия Кисимов род, разказа Павлина Владева. То се прави от качествена свинска мас, вода, брашно и есенция, като може да бъде в сладък и в солен вариант.
Презентацията на двете кулинарки беше в прочутата механа “Хаджи Минчо” и това не е случайно, защото търговецът и благодетел е пътувал до светите места заедно с Георги Кисимов от известния род, посочи Владева.
Яхнията от телешко с дюли се е приготвяла от търновци за празници. Характерното за нея освен ароматния плод е и присъствието на канела, което й придава неповторим аромат и вкус, обясни арх. Колева.
Изследователките бяха впечатлени и от рецептите за сладка и пелтета, с които търновските домакини са посрещали своите гости. Те ги приготвяли от различни плодове и дори от диви теменуги и ги поднасяли в изящни малки стъклени чинийки с чаша вода. Недопустимо било стопанка да поднесе два пъти едно и също сладко, защото щели да я обвинят в мързел.
Проектът “Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия” е първият, който обединява материалната и духовната култура на българина – гозбите и диалектите. Освен рецептите ние правим и лингвистични речници, сред които и “Български диалектен кулинарен речник”, поясни проф. Ана Кочева.
Досега екипът е проучил повече от 60 пункта във и извън държавните граници. Гордеем се с тази наша идея, защото интересът към картата е огромен, допълни тя. По думите й в началото изпитвали затруднения с намирането на доброволци за участие в проекта, а сега хората от всички краища на България ги търсят сами.
Учените обхващат историко-географското българско землище, което се разпростира и извън настоящите държавни граници и там още може да се чуят наши диалекти. Примери за това са българските диаспори в Сърбия, Македония, Сърбия, Гърция, Молдова, Румъния, Албания и др.
Чорба от бамя (бамяна чорбъ) е една от оригиналните рецепти, които са записали учените в село Правда, в Ресен пък ги впечатлили местните ястия ресенски дугалач, яхния от сливи с праз и сладка каша.
Освен невероятното гостоприемство на местните хора и вкусната храна ние захранихме и нашите лингвистични ресурси за диалектния речник, посочи още проф. Ана Кочева. По думите й проектът се е превърнал в животопис на малките населени места през ХХI век.
Картата е надхвърлила първоначалната идея да е само езикова и кулинарна, защото навсякъде хората обличат носии, пеят, пресъздават обичаи и всичко това допълва нейната полифоничност. Картата може да бъде видяна на: https://ibl.bas.bg/kulinar/kulinarna-karta.html