Журналистът в „Борба“ Ненчо Нейков, известен и като Ненчо Тайната, като зам.-кмет отговарял за държавната тайна през 60-те години на миналия век

Историчката Елена Мачковска пише биобиблиография за баща си, която ще бъде своеобразен паноптикум на живота в онези времена

 

„По следите на изгубеното време“ – така може да се нарече творческият процес, на който се е отдала 73-годишната Елена Мачковска, дъщеря на един от първите заместник главни редактори на в. „Борба” – Ненчо Нейков. В момента тя пише биобиблиография на своя баща, но покрай фактите от личния му живот излизат много позабравени хора, настроения, случки и събития от обществения живот в областта. Именно усещането, че нещата от съвремието ни най-бързо се забравят и паметта изчезва, са я накарали да се посвети в писането на тази книга. Разбира се, на първо място е почитта към баща й. И така, едната следа води до друга, авторката е потънала в архивите и се шегува, че сигурно колегите й, защото Елена е историк, вероятно са вдигнали ръце от постоянните й заявки за нови и нови документи. Отделно са издирванията й в музеи от областта, прегледала е и всички броеве на в. „Борба”от 1954 г. до 1960 г. Но кой е всъщност Ненчо Нейков?

Ненчо Нейков на терасата на жилището си (Стамболовия хан) на ул. „Димитър Благоев”, дн. „Ст. Стамболов” N 37.

Той е роден е в Севлиево на 7 ноември 1925 г. Завършва VII клас, но парите в семейството не достигали и баща му го праща в градската печатница да учи занаят. През 1939 г. преживява огромното наводнение в града, когато цяла къща се е движела по реката, а на другия ден пристига царят, за да задвижи държавната машина в помощ на пострадалите. Влиза в РМС, забърква се в известната навремето „магарешка конспирация”, полицията го арестува и следва затвор в Плевен. А младежът е само на 16 години. Но на 7 септември 1944 г. работници разбиват затвора и Ненчо е сред освободените. Прибира се в Севлиево и оттам нататък започва участието му в утвърждаване на новата отечественофронтовска власт. От кратката биография, която той е писал при постъпване на работа, се вижда, че е участвал в завземането на казармата, после в национализацията. Години трудни, размирни, чиято оценка от дистанцията на годините още не е еднозначна и едва ли ще бъде. И така стигаме до 1954 г., когато го пращат в София да учи в първия випуск на Висшата партийна школа. Там завършва отдел „Журналистика”. Предлагат му работа във в. „Работническо дело”, но така се стичат събитията, че той се завръща насам и от 1 септември 1954 г. започва работа във Велико Търново като отговорен редактор на в. „Борба”. „Една част от хората може би знаят, други – не, редакцията на вестника се е помещавала на ул. „Васил Левски” 11. Главен редактор по това време е Христо Консулов. Ние като деца израснахме там, защото на всички събирания, празници, чествания, хората от екипа бяха заедно и живееха много организирано. Правеха си екскурзионни летувания, посещаваха музеи. Самата сграда беше национализирана преди това, имаше един вестибюл в средата и около него бяха разположени канцелариите. Баща ми усилено пишеше статии на всякакви теми, общият им брой, докато е в редакцията, а и след това е около 170. Отговарял за Габровски окръг, а първата му публикация е за селскостопанската изложба в Севлиево”, спомня си Елена Мачковска, която била 10-11-годишна по това време, а цялото семейство живеело в Стамболовия хан от 1955 до 1965 г.

От дясно наляво: Стефан Александров, следва непознат, до него е Алекси Хинчев. Ненчо Нейков държи брой на вестник „Борба”, излязъл от печатарската машина.

И така се оказва, че неволно покрай биографията на баща си прави опит да напише поне отчасти историята на вестника и хората в редакцията по лични спомени и разкази на майка й. И изрежда по снимките познати и непознати за нея лица: Иван Колев, Стефан Александров – завеждащ-отдел „Партиен живот и пропаганда”, Петър Тарасенко – фотограф и завеждащ-отдел „Информация и илюстрация”, (неговата дъщеря Дима Тарасенко, е била фотограф на Историческия музей), Стефан Цонев – от 1966 до 1971 г. е председател на Градския общински съвет, Христо Консулов, Кунка Цонева – деловодител и съпруга на Стефан Цонев, Генчо Мусински, Алекси Хинчев – отговарял за агитацията и за културата, Недьо Тотев – завеждащ селскостопанския отдел и баща на историчката Тодорка Недева и т. н. По него време работа в редакцията започнали Петър Кайшанов и Петранка Димитрова, която пишела на селскостопанска тематика. Изключително интелигентен човек, по-късно тя се утвърждава като един от най-добрите журналисти на Велико Търново и става кореспондент на БТА. През журналистическите си години се е срещал и работи с още интересни личности, като Димитър Филипов – бъдещ ректор на ВТУ и също член на редакционния екип.

Няколко години след назначението си Ненчо Нейков става зам. главен редактор, а още през 1955 г. става партиен секретар на „Борба”, както и член на Пленума на Градския комитет на БКП. Най-много са статиите му на партийна тематика и като че ли тя най-много му се отдава. Отразява конференции на БКП и ОФ, партийния живот. В редакцията имало журналистическа група, която изнасяла лекции сред населението, много преди създаването на дружество „Георги Кирков” през 1971 г., а Ненчо Нейков заедно с Христо Консулов и Стефан Александров били в направлението международна политика. На прицел от Партията бил и всеки от редакционния екип, като вътре в редакцията се правели разбори кой как си върши журналистическата работа от гледна точка на господстващата идеология. Имало е и обучения и подготовка на кадрите, така че цензурата била на високо ниво.

По време на работа в редакцията на в-к „Борба” – Ненчо Нейков, зам. гл. редактор, и Стоян Недялков, директор на печатница „Димитър Найденов”.

През март 1961 г. Ненчо Нейков напуска редакцията на в. „Борба” и започва работа като секретар на Градския комитет на БКП във Велико Търново. Такъв е до 6 март 1966 г., след което трудовият му стаж продължава в Градския общински народен съвет като заместник-председател, приравнено към днешната действителност, става зам.-кмет на старата столица. В управата работи заедно с инж. Недялко Калпакчиев – председател, Стефан Цонев – зам.-председател, и с първата жена прокурор в България Невяна Христова, която тогава заема поста секретар на Общината.

По незнайни за Елена Мачковска причини Ненчо Нейков не успява да завърши мандата си, по документи от трудовата му книжка личи, че е работил до 31 декември 1969 г. В продължение на 1 година е директор на „Балкантурист”, а после преминава на работа в Общинския народен съвет, където отговаря за туризма.

 

Известен е и като Ненчо Тайната

 

Ненчо Нейков отговарял и за държавната тайна ,докато е бил в Окръжния общински съвет. Длъжността се водела главен специалист по опазване на държавната тайна и като бивш журналист наблюдавал медиите. Множество доклади и документи обясняват за какво не трябва да се пише, защото е секретна информация. Като например да не се изнасят подробни данни за заводите. Там се и пенсионира на 1 януари 1986 г. След 1983 г., когато главен редактор става Илия Манев, Ненчо Нейков е обявен за почетен член на редакцията на в. „Борба”. Вече вкъщи, продължава с партийната работа, както и да пише доклади. „Той беше обществена личност. Искаше му се нещата в България да се развиват добре и след 1990 г., макар че не беше точно така. С тези си мисли и почина на 8 ноември 2010 г. Но преди това го накарах да ми разкаже и за рода ни в Севлиево. Той я написа историята, така че след тази биографична книга ще последва още една, вече за родовата памет”, допълва Елена, за която това се явява вътрешна потребност.

Екипът на Градския общински народен съвет – Велико Търново, от дясно наляво: Стефан Цонев, Ненчо Нейков, инж. Недялко Калпакчиев, Петър Деков. 1966 г.

Самата авторка е завършила история във ВТУ през 1970 г. Година по-късно започва като екскурзовод работа във великотърновския музей с директор тогава Христо Нурков. След като се омъжва, заминава за Плевен и продължава стажа си в отдел „Възраждане” на местния музей, а после оглавява отдел „Най-нова история”. После с мъжа си Петко Мачковски идват във Велико Търново, той е назначен за директор на музея, но на нея партийното ръководство не й позволява да се върне на работа, защото не можело съпрузи да работят заедно на едно и също място. Така Елена става завеждащ „Партиен архив” към Окръжния комитет на БКП. След 1990 г. известно време е координатор на фонд „13 века България”. Все пак успява да се върне на музейна работа, но в Килифарево, до 2007 г., когато се и пенсионира.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив на Елена Мачковска

One thought on “Журналистът в „Борба“ Ненчо Нейков, известен и като Ненчо Тайната, като зам.-кмет отговарял за държавната тайна през 60-те години на миналия век

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.