Човекът, попречил на Търново да стане столица, прави първите разкопки на Трапезица

Легенди за несметни богатства пълнят хълма с иманяри след Освобождението

Марин Дринов – човекът, попречил с авторитета си Търново да стане столица на Третата българска държава, прави първите разкопки на Трапезица. Всичко започва през 1879 г., когато се учредява Търновското археологическо дружество, което е първото в страната. Точка номер 1 в неговата програма е проучването на историческия хълм. За това спомогнали десетките легенди, които разказват за несметни богатства, заровени на хълма. Още след падането на Търново под турско робство завоевателите се заселват на Царевец. Трапезица обаче остава християнска територия и запазва почти нормалния си начин на живот.

Легенди превърнали Трапезица в мечта за иманярите

Някои от църквите на Трапезица продължават да функционират до XVII век. По-късно хълмът става обект на иманярски набези, които са широко засвидетелствани. За тях пишат Васил Берон и Петко Славейков. Покрай иманярството се раждат и много легенди за подземни галерии и монетарници. Такъв нишан за подземна галерия е така наречената царска стъпка, представляваща отпечатък на едно от каменните стъпъла към подхода на южната порта. Всички тези легенди обвързват Трапезица с много въпросителни, което я прави цел номер 1 и за новосъздаденото Археологическо дружество в Търново.

Разкопките на проф. Дринов

Още през 1879 г. в най-северната част се организират първите разкопки на Трапезица. Там се намира северната порта и военните постройки към нея. Марин Дринов нямал скрупули да води разкопките, въпреки че съвсем умишлено спомогнал за това Търново да не бъде столица. Веднага след Освобождението Дринов е вицегубернатор, а по-късно управляващ отдела на просвещението. Той поддържа тезата, че София се намира в центъра на българските етнографски предели, затова е естествено тя да бъде определена за столица. Схващането на Дринов надделява, той успява да убеди и останалите български просветители от онова време. С него са съгласни видните дейци Драган Цанков, Христо Стоянов, Григор Начович, Марко Балабанов, Петко Каравелов, митрополит Милетий и много други.

Дори Драган Цанков бил против Търново

По онова време в надпреварата за столица на България се спрягали още няколко града. В това число Пловдив и Охрид. Още на 19 април 1878 г. Григор Начович пише от Пловдив на Дринов: „Ако има град, който да заслужава най-малко да бъде столица на българското княжество, то е Пловдив. Такъв град, без патриотизъм у българите, на когото повече от половината жители се гърчеят и са явно наши неприятели, може ли да бъде столица на нашето пеленаче княжество? София – направете я красива, посъбудете й жителите, които поне не са неприятели на отечеството си… и нека стане София българска столица. Пловдив, на който половината от жителите са турски шпиони, не трябва да е сърдцето на нашето отечество!“. В друго писмо пък търновският вицегубернатор Драган Цанков пише на 15 март 1878 г. до Дринов: „Дано Бог вразуми българите да не поддържат да стане Търново столица. Аз ти казах и други път, че ти си честит да си при едно население, което не е като търновското“. Тези писма окончателно убедили проф. Дринов, че София трябва да бъде столица на България.

Първите открития на Трапезица

Въпреки всичко заслугите на проф. Марин Дринов за Трапезица никак не са малко. Разкрита е първата църква, която днес е позната под номер 2. Тя няма абсида, тъй като вероятно е попадала в дебелината на самия крепостен зид.

Михаил МИХАЛЕВ