Архангеловата (Военна, Мъжка) задушница в Старо Търново

Архангеловата задушница е един от големите дни за помен в православния календар и е последната от трите големи задушници за годината.

Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден, тъй като съботният ден е отреден за покойниците. Тогава се изразява духовната връзка между живите и мъртвите и отговорността ни да пазим паметта на нашите предци. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ. На Архангелова задушница се отдава и признателност на офицерите и войниците, загинали за България.

 

ОТ КОГА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО НА АРХАНГЕЛОВАТА (ВОЕННА, МЪЖКА) ЗАДУШНИЦА ПОЧИТАТ ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА

 

Ритуалът „Архангелова задушница” е въведен в Българската армия през 1880 г. със заповед на първия български военен министър генерал-майор Пьотр Дмитриевич Паренсов (1848-1914 г.). Той се провежда по образец на руската източноправославна традиция за отдаване на почит към загиналите и починали войскови чинове. Първите участници в него са воините от Земската войска на Княжество България, съставена от разформированите със заповед на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков дружини на Българското опълчение.

Ритуалът в памет на положилите костите си пред олтара на Отечеството обединява всички жители – близките на загиналите от града и региона опълченци, представителите на държавната и местната власт, облечени в тъмно облекло, офицери в празнична униформа без шарф и акселбанти, много старостоличани. На тази задушница (възпоминание) се отслужва панихида (единственият войнски ритуал, в който е допустимо да участва църковен хор), и се отдават военни почести на падналите в боевете за свободна България. Ритуалът завършва с раздаване на помен – жертвен хляб, коливо (варено жито), червено вино и други подавки.

ИСТИНСКИЯТ МАЩАБЕН ХАРАКТЕР НА НАЦИОНАЛНО ПРЕКЛОНЕНИЕ СЕ УСТАНОВЯВА ПРЕЗ 1924 ГОДИНА. Тогава след двете национални катастрофи Министерството на войната и Българската православна църква официално определят Архангеловата задушница като ден за всенародна признателност към паметта на всички офицери и войници, загинали за свободата и обединението на България.

От 1924 година Търновският гарнизон и градската общественост започват да организират панихиди и шествия, с които почитат всички младежи и мъже, оставили костите си по бойните полета в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Все още има старостоличани, които си спомнят за възпоменанието през 1943 година. Тогава по нареждане на кмета Тодор Фъртунов и със съдействието на местната полиция рано сутринта от прозорците и балконите на всички държавни, общински, обществени и частни сгради се спускат траурни и национални знамена. В 8.30 ч. на градското военно гробище в махала „Св. Марина”, облечени в парадни униформи, със знамената и оркестрите си се стичат представителите на всички патриотични, културно-просветни, спортно-туристически, благотворителни, детски и младежки дружества и организации. Присъстват още частите на Търновския гарнизон, общинското ръководство, много ученици и граждани. В памет на загиналите по бойните полета офицери и войници от Великотърновски регион се отслужва панихида.

Точно в 11.15 ч. камбаните на всички местни храмове тържествено забиват. По същото време във фабриките, магазините, дюкяните, сладкарниците, кафенетата, държавните, общинските заведения, училищата и частните домове задължително се запалват всички осветителни тела. По нареждане на кмета местната електроцентрала пуска осветлението по улиците и площадите на града. Движението на автомобилите, каруците, файтоните, велосипедите и другите превозни средства се спира за една минута. Бранници със свирки и трикольорни знамена призовават великотърновци да отдадат почит към загиналите си съграждани с едноминутно мълчание.

След 1944 година в резултат на атеистичната политика на държавното ръководство многолетната традиция за отбелязване на Архангелова задушница (популярна още като „Мъжка” или „Войнишка”) е прекъсната.

След демократичните промени през 1993 година ритуалът „Архангелова задушница” се институционализира. Министерството на отбраната с участието на свещенослужители от БПЦ започва официалното му отбелязване. Така той отново придобива значимост като военнопатриотичен символ на държавността и националното единение и отново се чуват забравените слова „Во памят воинов, павших на поле брани!”.

ПО ТРАДИЦИЯ НА ТОЯ ДЕН СЕ ПОСЕЩАВАТ ГРОБОВЕТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ

Близките отиват на гробищата при своите починали. Гробовете се почистват, прекадяват се с тамян, преливат се с вино и се украсяват с цветя. Върху гроба на починалите се пали свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите.

СПОРЕД БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ НА АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА СЕ ПРИГОТВЯТ ОПРЕДЕЛЕНИ ЯСТИЯ, КОИТО СЕ РАЗДАВАТ ЗА “БОГ ДА ПРОСТИ” В ПАМЕТ НА ПОКОЙНИЦИТЕ

Те се раздават на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати. „Подавките“ включват варено жито, питки, бонбони, сладкиши, дребни сладки, бисквити, ябълки, круши и други сезонни плодове. Често за помен се раздават варено пилешко месо и други ястия, за които се знае, че са били любими на покойния. Изборът зависи от семейната традиция и възможностите на домакинството.

ЖИТОТО е сред най-важните храни за задушница. То символизира възкресението и надеждата за вечен живот.

Обикновено великотърновки го сварявали и подслаждали със захар.

Арбанашкото коливо (варено жито) се е приготвяло по специална рецепта, напомняща светогорските и гръцките традиции. То е било по-сухо, богато украсено отгоре с пудра захар, канела, счукани орехи, стафиди, а понякога и с дребни бонбони (олицетворение на сладостта на райския живот).

Необходими продукти: 500 г грухано пшенично жито, 200 г счукани орехови ядки, 150 г пудра захар (или на вкус), 100 г стафиди (предварително накиснати в малко местно вино, или в ром), канела, кората на 1 лимон (ситно настъргана), 3-4 супени лъжици галета (или счукани бисквити), бонбони.

Начин на приготвяне: Житото се измива добре в няколко води. Залива се със студена вода в съотношение 1:3 и се вари на тих огън, докато зрънцата се разпукат хубаво. Тенджерата се сваля от огъня, увива се в дебела кърпа, или одеяло и се оставя да престои така няколко часа, за да поеме цялата вода. Житото се разстила върху чиста памучна кърпа, или чаршаф за 2-3 часа, за да изсъхне напълно. Преди да се направи подавката, то се смесва с галетата, за да се поеме остатъчната влага, с лимоновата кора и с част от канелата. Подавката се украсява със стафидите, захарта орехите, бонбоните и останалата канела.

КАКВО НЕ СЕ ПРАВИ НА АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА

Според традицията на този ден:

• не се върши тежка домакинска работа;
• не се пере и не се чисти;
• не се извършват шумни веселби.

Денят е посветен на молитва, смирение и спомен за починалите.

Тодорка НЕДЕВА