Писателят Антон Дончев остава завинаги свързан с Велико Търново

Почетният гражданин работил като пътищар и отказал съдийско място в старата столица, за да пише

На 20 октомври 2022 г. на 92-годишна възраст почина един от най-големите български писатели академик Антон Дончев. Последните си дни той е прекарал в реанимацията на ВМА и си е отишъл от сърдечно заболяване.

МАГЬОСНИКЪТ НА СЛОВОТО И АВТОР НА „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“ Е ДЪЛБОКО СВЪРЗАН С ВЕЛИКО ТЪРНОВО И РЕГИОНА. Той е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Родителите му са пощенски служители, които се местят от град на град. Когато баща му се пенсионира, семейството се установява във Велико Търново, в столетна къща на ул. „Гурко“ 43. Къщата, паметник на културата и днес съществува, но е буквално съсипана, с изпочупени прозорци и врати, и бурени, превзели входната врата.

Бъдещият майстор на словото завършва Първа мъжка гимназия „Св. Кирил“ през 1948 г. в старата столица, а после и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Докато учи, работи по строежи на шосета и железопътни линии. Връща се при семейството си в Търново, работи и няколко месеца като съдия в Окръжния съд, но решава да се откаже от кариерата на юрист, отчаян от правосъдието, и се отдава на писането.

ВЕЧЕ КАТО УТВЪРДЕН ПИСАТЕЛ, ТОЙ НЕ ВЕДНЪЖ Е ГОСТУВАЛ В КУЛТОВИЯ КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ и оставя незабравими следи в славната му история. Между 2017 г. и 2019 г. Антон Дончев е чест гост в региона, забележителни са срещите с него във Велико Търново, Горна Оряховица и Павликени.

През 2017 г., в препълнената читалня на РБ „П. Р. Славейков“ се състоя премиерата на последната му книга „В сянката на Александър Велики“. Специално за представянето дойде и издателят на Антон Дончев – Иван Гранитски. Тогава писателят произнася една от най-забележителните си духовни беседи, а думите му ще останат завинаги в съзнанието на присъстващите. „Ако не беше Търново, нямаше да пиша исторически романи. Бягахме от час в Мъжката гимназия. Организирани. И хайде – целият клас на Царевец. Там лежим на слънце и чакаме да мине часът. Тупаш на земята и тя кънти. Все едно е капак на гроб. Бавно ме завладя какво е това чудо, какво е било тук, какви са тези хора, погребани тук? Започнах да чета. Голямото удоволствие не е в това, че съм написал книгите. Голямото удоволствие е, ако не търсене на истината, то поне на остатъците от това време. Това, което видях в Търново, ме завладя по такъв начин, че цял живот се мъчих да намеря, да разбера, да проникна в голямата липса на целенасоченото усилие да разберем за какво става дума.

Георги Караславов казваше, че силата на един писател се измерва по дъната на изтърканите му гащи – от стоене на задника, да търси, да рови. Недостатъчно силно сме търсили в българската история“, каза пред препълнената зала тогава Антон Дончев.

„Разбрах, че преди 1500 г. на европейската сцена се качват горе-долу 15 общности. Някои са имали империи от устието на Дунава до стените на Китай. От имената на тези общности се е запазило името на България. Къде са аварите, тюркутите? Кой е този скелет, който държи тази държава“…

ЕДИН ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ ЗАВЕТИ, КОИТО НИ ОСТАВИ ПИСАТЕЛЯТ, СА ОТНОВО КАЗАНИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, на тази среща с читатели: „Най-ценното нещо, което ние не ценим и което не бива да се разрушава, това са вярата и доверието, връзката между хората. Нека го наречем човечност. В християнството има понятието грях. Да се посяга върху доверието между хората, е грях. Всичко, което разделя хората, което ги противопоставя, е насочено против главната задача на човечеството – да върви напред. Може би, за да изпълни една изключително важна за Вселената задача. Ние очевидно вървим нанякъде. Човечеството се развива. Можем повече. Не бива да се заблуждаваме, че знаем всичко. Напротив, колкото по-високо се качваме, кръгозорът се разширява и виждаме повече проблеми. Това е нормално. Но това, което може да се постигне, може да се постигне само от единството на хората. Може да спорим, трябва да се води диалог. Но не бива да се посяга към тоягата като аргумент“.

ПРЕЗ 2017 Г. НА ТЪРЖЕСТВЕНОТО СЪБРАНИЕ В АУЛАТА, ПОСВЕТЕНО НА ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, НА АНТОН ДОНЧЕВ БЕ ПРИСЪДЕНО ЗВАНИЕТО ПОЧЕТЕН ДОКТОР НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. Тогава ректорът проф. д-р Христо Бонджолов припомни, че то е за приноса на писателя за развитието на българската литература и на българското кино, както и за всестранното му присъствие като човек на духа в българското общество. Същата година той става първият носител на Почетния знак на Горна Оряховица.

От 2000 г. академик Антон Дончев е Почетен гражданин на Велико.

Ана Райковска