Абитуриентските балове във Велико Търново през годините

Отново е май – месецът, през който младите хора се сбогуват с един безгрижен етап от живота си, за да поемат своя самостоятелен път и отговорност, а дългоочакваният абитуриентски бал е вододелът между училището и свободата, както и необходимостта оттук насетне да се гради собственото бъдеще.

Може би и заради това раздялата с „даскалото”, учителите и приятелите е вълнуващо събитие, за което всеки пази някакъв спомен, към който ежегодно се връща в последния пролетен месец.

Очакваното от всички великотърновски младежи и девойки тържество има предистория, която започва на 23 май. На тоя ден преди обяд учениците пристигат в училището си, носейки божур, бръшлян и здравец. От тях те сплитат разкошни венци, с които украсяват както парадния вход, така и вратите на класните стаи. Неотменна част от предпразничното настроение е четенето на сказки и стихове, посветени на светите равноапостоли Кирил и Методий и на тяхното дело.

Следобедът е посветен само на абитуриентите.

Тогава в салона на Мъжката гимназия пристигат и възпитаничките на Девическата гимназия „Митрополит Климент”, за да се проведе тяхната първа обща забава. Тя е подчинена на строги правила, които с днешна дата предизвикват насмешливи или пък изпълнени с романтична носталгия чувства. Преди десетилетия на радостното събитие задължително присъстват всички учители, а абитуриентите са облечени в ученическите си униформи. Съвременниците ни трудно могат да си представят, че в миналото столовете в салона са подредени в две раздалечени колони, като от едната страна имат право да сядат само момчетата, а от другата – момичетата. Най-вълнуващият момент настъпва, когато се пуска грамофонът и се откриват танците. Тогава за първи път младежите и девойките имат право да танцуват по двойки валсове и танга. Но това става под строгия поглед на учителите, които внимателно следят за благопристойното поведение на своите възпитаници. По традиция забавата завършва с кръшно българско хоро.

А на 24 май рано сутринта преди 6 часа учениците се събират по махали и всички заедно посрещат изгрева на слънцето на святото за великотърновци и всички българи място – крепостта Царевец. Веднага след това младежите и девойките се прибират вкъщи, за да се приготвят за празничната манифестация.

На Петровден в тържествена обстановка младите боляри и болярки получават своите дипломи за завършено средно образование. А вечерта е техният бал.

Самият бал се провежда в бирарията на крепостта Царевец.

Девойките имат право да отидат там само с придружител – брат или братовчед. На първата цивилна вечер присъстват и учителите. Танците, песните и шегите, както и вкусните кебапчета, ледената бира и сайдерът са запазената марка на абитуриентския бал.

И в годините на соца абитуриентските балове заемат важно място в живота на младите хора и техните близки. И тогава събитието се предхожда от редица прояви.

Паметливи съграждани разказват за утвърдената през 60-те години на миналия век традиция за изнасянето на серенади под прозорците на учителите няколко дни наред преди балната вечер. Песните се пеят на живо от абитуриентите, нерядко и в съпровод на китара. За обичаните преподаватели често се разучават творби, за които се знае, че са им любими. Не липсват и случаи, в които ученици с музикален и поетически талант създават специално парче. След серенадата вече бившите преподаватели канят абитуриентите в дома си на почерпка, която изключва алкохол и цигари.

В много случаи учениците „наказват” нехаресваните учители, като „забравят” да ги посетят или пък се държат по-шумно от обичайното, за да разгневят техните съседи и така да причинят неудобство на „лошите даскали”. Някои преподаватели пък по различни причини не желаят да бъдат посещавани и своевременно уведомяват за това зрелостниците.

В последния учебен ден завършващите се снимат за спомен, взаимно се подписват на белите якички на момичетата, пишат различни пожелания, кратки хумористични послания и др. върху униформените си блузи и ризи.

Слага се край на задължителното дотогава и еднакво за всички ученическо облекло. Затова и неслучайно след изпращането в двора на учебното заведение, където пред целия строй директорът прочита своето напътствено слово, зрелостниците, напускайки училището, с голямо удоволствие демонстративно хвърлят своите барети и фуражки и с тоя символичен акт слагат край на униформения си и организиран по определени правила дотогавашен живот.

Към 70-те години на миналия век се утвърждава традицията преди бала да се канят роднини, приятели и съседи, за да се полее фактът, че детето успешно е завършило средното си образование. На тези събирания обикновено родителите подаряват на чедата си златни пръстени, обеци или колиета, а гостите даряват на зрелостниците козметика, особено ценена, ако е вносна, дрехи, шалове, комплекти за бръснене, вратовръзки и т.н.

Безспорен е фактът, че самият абитуриентски бал става празник на свободата и е своеобразна демонстрация на тогавашната представа за шик.

Училищното униформено еднообразие, ограниченията в прическите, строгата дисциплина, правилата, които регламентират поведението извън учебното заведение, вече не важат.

Тоалетите са сред акцентите на празничната майска нощ. Към 80-те години, за да се противодейства на западното влияние, в България започват да се създават собствени модни тенденции. За да бъдат възпитани определени вкусове в обществото, се впряга тогавашното ЦНСМ (Център за нови стоки и мода), откриват се дузина модни предприятия като „Руен“, „Перун“, „Валентина“, „Рила“, „Витоша“ и т.н. Но те шият предимно за износ и на ишлеме. Малкото дрехи от конфекцията, които се пускат в магазините преди бала, се разграбват за секунди и обикновено до тях имат достъп само познатите на продавачките. Това се отнася с пълна сила за представителния магазин на „Валентина“ във Велико Търново, намиращ се на ул. „Васил Левски”. За съвременниците звучи невероятно, но в годините на соца е обичайна практика година преди бала родителите и бъдещите абитуриенти многократно да пътуват до София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, за да набавят дрехите за заветната нощ от ЦУМ, ЦНСМ и от различните фирмени магазини, както и да изберат подходящите обувки и чанта. Треската за модерно облекло не подминава и великотърновските младежи. През 70-те години си е истински шик момчетата да носят костюм – конфекция от варненския завод „Дружба”, който е най-реномираният производител на мъжка мода по това време. В повечето случаи обаче и от желанието да си различен от останалите, и защото конфекцията по магазините е дефицит, облеклото за празника се изработва специално. В държавните шивашки ателиета, например в тогавашния Битов комбинат до Новия пазар, и в невинаги регламентирани частни ателиета девойките си шият дрехи по модели от списанията „Лада”, „Божур”, „Жената днес”, „Бурда,“ „Прамо” или „Некерман“, ако, разбира се, успеят да се доберат до някой хубав плат, най-често в магазина за копринен текстил на ул. „Васил Левски” или от щандовете на „Славяни”. Задължително се шие и манто за по-хладно време.

В онези години личните познанства с тексимаджиите, или с хора, работещи в чужбина, са безценни, защото те имат възможност да купят и да доставят качествени и красиви платове – жоржет, тафта, шантунг, кадифе с тафта, гладко кадифе, естествена коприна, както и ефектни изкуствени и крепирани тъкани.

Не е за пренебрегване фактът, че в името на стремежа отрочетата да изглеждат „по-така”, някои родители ходят на екскурзии в ГДР, Чехия и Румъния, за да набавят сами всичко необходимо за бала.

През 60-те и до средата на 70-те години практиката кавалерът да вземе момичето от дома му и да го заведе на бала не е напълно утвърдена. В повечето случаи е нямало и с какво да го отведе – колите тогава са сравнително рядък лукс. Абитуриентите масово се придвижват пеш до заветната дестинация. Въпреки това от края на 60-те години някои от зрелостниците използват автомобилите на родителите си или на познати, за да бъдат откарани до ресторанта. През 80-те това вече се превръща в по-масова практика и в своеобразна надпревара да се демонстрира лукс. И тогава, макар и по-рядко, не липсват оригинални изненади. Находчиви и нетрадиционно настроени младежи пристигат на бала с файтона на обичания от всички великотърновци бай Димо.

Баловете от онова време се провеждат главно в „Балкантурист“ и „Полтава”, а на втората си вечер зрелостниците с удоволствие се забавляват в „Славяни”, „Етър”, Мотела… По масите се сервира алкохол, но официално в умерени количества, абитуриентите за първи път пушат цигари, без да им се налага да се крият от своите учители. Музиката най-често е на живо, като песните на модерните тогава „Бийтълс”, „Ролинг Стоунс”, Елвис Пресли и други популярни чужди групи и изпълнители музикантите в ресторанта изпълняват на български език. Преобладава обаче родната естрада. Звучат шлагерите на Лили Иванова и Емил Димитров, които вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка Христова, Борис Годжунов, Богдана Карадочева, Стефан Воронов, Христо Кидиков и други.

Програмата на масовото веселие обаче не завършва в ресторанта, а с посрещане на изгрева.

След запомнящата се за цял живот вечер абитуриентите нагазват в морето на живота. Следвали матурите, кандидатстването в университет за едни, казармата за момчетата, сватба за други, работа. Животът продължавал…

Тодорка НЕДЕВА