Във Велико Търново е издаден Манифестът за признаване Съединението на България

Макар че Съединението на Княжество България с Източна Румелия се осъществява на 6 септември 1885 г. в Пловдив, то е само част от събитийната верига, довела до националния ни триумф. Началото на звездния миг тръгва от града на Асеневци.

Още на 29 август 1878 г. за първи път именно в „столицата на оцелелите” в Хаджинедялковата къща се поражда и прокламира идеята за „единството на сичките българе и улучшението на тяхното днешно положение”. Благодарение на създадения в нашия град комитет „Единство”, ангажирал се с благородната кауза за национално обединение, снизходителните оценки за държавното изграждане и европейското бъдеще на родината секват.

Усилията на инициаторите Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Георги и Никола Живкови, Христо Иванов – Големия, Никола Кабакчиев, Христо Караминков и други бележити дейци твърде скоро дават ползотворен резултат, свързан с основаването на подобни комитети в Русе, Ловеч, Габрово, Горна Оряховица, Трявна, Разград и още редица селища.

В избрания на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец) нов състав на ЦК на БТЦРК, упълномощен да ръководи оперативно „наступающата борба” за съединение, освен д-р Георги Странски, Захари Стоянов, Иван Андонов, старият воевода Панайот Хитов и др. влизат и прославените ни земляци Сава Муткуров, Коста Паница и Райчо Николов.

Те разгръщат активна дейност в подготовката и провеждането на справедливия за националната ни кауза акт.

На 5 срещу 6 септември 1885 г. конакът на главния управител Гаврил Кръстевич в Пловдив е обкръжен от войски и въстаници, които шумно скандират: „Долу Румелия! Ура!” Гаврил Кръстевич е отстранен от власт. За негова чест той реагира достойно: „И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение тази минута.”

Опияненото от радост население с вълнение изслушва написаната от Захари Стоянов прокламация, с която се провъзгласява Съединението. Гражданите се призовават към спазването на „ред и дисциплина” и пълно подчинение на Временното правителство.

В неговия състав участват и представителите от Търновския регион Сава Муткуров и Райчо Николов, който по зла ирония на съдбата е единствената жертва в значимия за страната акт. За ужас и мъка на своите съратници и „на цяло Българско” той е убит от началника на пощенската станция Костадин Тодоров. На 8 септември вместо загиналия ни земляк и заминалите зад граница майори Димитър Филов и Сава Муткуров във Временното правителство влизат Петко Р. Славейков, капитан Коста Паница и Димитър Ризов.

Веднага след провъзгласяването на Съединението до княз Александър I Батенберг е изпратена следната телеграма: „Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше Височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши верни поданици.”

Князът получава съобщението на 6 септември преди обяд. Той влиза в телеграфна връзка с Петко Каравелов във Велико Търново и военния министър Михаил Кантакузин в София, а също така обявява обща мобилизация и издава указ за свикване на извънредна сесия на народното събрание. Късно вечерта на 6 септември Александър I Батенберг се отправя за старопрестолния град. На следващия ден той пристига във Велико Търново.

На 8 септември под силното въздействие на председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и в присъствието на министър-председателя Петко Каравелов и тракийските делегати д-р Георги Янкулов и Константин Хаджикалчев князът издава Манифест към българския народ, в който се казва: „Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно Ма прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България…

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще Ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – СЪЕДИНЕНИЕТО НА ДВЕТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЛАСТИ В ЕДНА ДЪРЖАВА и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.

Издаден в старата българска столица В. Търново, днес на осми септември 1885г. Александър.”

Така на практика Съединението като мирен и цивилизован процес започва и завършва с официалното си узаконяване именно в града на Асеневци.

Великотърновци заедно с целия народ започват активна дейност в защита на националните интереси. В столицата на Асеневци се изгражда Окръжен комитет за набиране на доброволци, с дарени от видни местни родолюбци средства се сформират доброволческите чети „Христо Ботев”, „Раковски – Левски” и „Хаджи Димитър и Стефан Караджа”, чийто общ състав наброява около 700 души. Към справедливата национална кауза – устояване на Съединението се присъединяват и много търновски студенти, обучаващи се в чужбина. Те се завръщат в родината и се включват в Ученическия легион за участие в Сръбско-българската война. Сред тях се открояват д-р Марин Русев, Стоян Киселов, д-р Стефан Сарафов и други, които по-късно се нареждат сред най-бележитите дейци на старата столица.

Търновското гражданство също не остава безучастно към първата война за национално обединение. Само за осем дни са събрани 17 727 лв., много храна и облекло за нуждите на участниците в нея.

Сръбско-българската война продължава само 15 дни (2 – 17 ноември), но решава историческата задача, свързана с признаването на Съединението. Затова и неслучайно търновци, съпричастни към събитието още в първите му стъпки, посрещат завръщането на Шести Търновски пехотен полк с празнична украса, мощно „ура” и много цветя. А на специално построената арка с любов и признателност изписват: „СЛАВА НА ТЪРНОВСКИЯ ПОЛК”.

Тодорка НЕДЕВА

Главен уредник в отдел „Нова и  най-нова история”, Регионален исторически музей – Велико Търново