Местни избори 2023

Книги от нощното шкафче

През последните години отделям време, за да чета за живота и работата на кметовете на различни градове по света

Тайничко им завиждам, че не трябва да се борят за изграждане на базисна инфраструктура – пътища, водопроводи, канализация. В техните градове държавата спазва своите задължения и е изпълнила своите отговорности. Законите се създават с мисъл за хората, а не за определени хора. Това дава свобода на кметовете да мечтаят, да избират посока и цял мандат уверено да вървят стъпка по стъпка към нейното осъществяване.

Един мандат е бил нужен на кмета на колумбийската столица Богота да преустрои обществения транспорт. За 4 години той успява да освободи тротоарите от паркирали автомобили и да изгради 24 км велотрасета. Повече от 400 000 жители на столицата яхват велосипеди.

При нас това е невъзможно не само защото заради релефа на града придвижването с велосипед е изпитание, но и защото няма кмет, който може да си позволи да фокусира вниманието, парите и усилията на общината си за решаване на един проблем. Това е комфорт, за който никой от моите колеги не може да мечтае.

Мартин О‘Мели, кмет на Балтимор до 2007 г., пък влага всичките усилия на администрацията си, за да създаде съвършената система за водене на статистика. Това му дава изключително силен инструмент за контрол и връща в бюджета на общината 100 млн. долара за мандата си.

Великолепна идея. Но у нас все още няма възможност част от данъците на бизнеса и гражданите да остават в общината. Децентрализацията все още е мит и тема, която всички политици старателно заобикалят. Що се отнася до местните приходи, общините събират между 89 – 78% от дължимите данъци и такси. Рекорден процент, ако бъдат сравнени със събираемостта на национално ниво.

Кен Ливингстън влиза в историята като „Червеният Кен“. Той е човекът, който въвежда знаменитите лондонски двуетажни автобуси. Той заменя изцяло автобусния парк и автоматизираната система за таксуване. По време на неговото управление се появяват и специалните автобусни ленти по улиците. Решава проблема със задръстванията в центъра, като го затваря за автомобили и въвежда платен достъп.

За платен достъп в центъра едва ли има кмет у нас, който би дръзнал и да помисли, но със сигурност Кен Ливингстън не е наследил 15-годишна концесия за обществен транспорт, по която дори няма възможности да упражнява строг контрол, да изисква от превозвачите и да налага санкции, когато е нужно.

Майкъл Блумбърг влиза в историята като кмет на Ню Йорк със забраната за пушене на обществени места и с първата единна система за сигнали и жалби.

В това отношение Велико Търново не отстъпва. Общината е създала платформа за сигнали за нередности и на сайта ежедневно се публикува по кой сигнал какви мерки са взети. Ако спрат да ни подтикват да хейтим в социалните мрежи, вместо да отправим градивно решение, сигурно и напредъкът ще бъде по-осезаем.

Еди Рама, настоящият премиер на Албания, когато е бил кмет на Тирана до 2011 г., освен че разрешава за първи път прожекциите на чуждестранни филми, събаря всички незаконни постройки в столицата. Грозните сгради по негова заповед са изрисувани в ярки цветове. За тази си инициатива е отличен със званието „Кмет на света“. Завиждам му, защото е имал 11 години на разположение, за да изгради паркове на мястото на съборените бараки.

Някой ден ще го поканя във Велико Търново. Градът, в който своите монументални пана са създали върху фасадите на сгради именити български творци. Може пък той да успее да даде полезен съвет на нашите законотворци как да защитят интереса на обществото от интересите на отделни хора.

Кметът на Сеул О Сен Хун преди малко повече от 10 години възлага на компанията HyundaiCard да разработи и изгради всички автобусни спирки, а на дизайнерското бюро Woofer – новите улични табели и указатели. Така през 2010 г. Сеул е обявен за световна столица на дизайна.

Някой ден може и българските законодатели да дадат възможност на кметовете да избират най-добрите строители, най-талантливите дизайнери и най-авангардните градски решения. Засега кметът има право само да си избере най-евтиното, предложено в обществена поръчка.

Ако и депутатите полагаха поне мъничко усилия да обичат градовете си по-често, а не само веднъж на 4 години, когато се кандидатират за кметове, бихме имали по-добри шансове да превърнем градовете в местата на своите мечти.

Някой ден ще стана мечтател. Но сега си мисля как ще вържем бюджета с новите цени за газ? Защо детските градини са приравнени в главите на нашите управници с консервен цех? Как да помогна на умни хора с научни титли да не треперят в музея? Там се пази златният пръстен на Цар Калоян. Пазачът и откривателят му получават почти еднаква заплата. От лятото всички излизаме на свободния пазар на електроенергия. Не зная какво точно ще се иска от нас, но знам, че ще ни струва скъпо. Както всички експерименти в ръцете на авантюристи.

Някой ден ще стана мечтател. Но в неделя трябва да бъда реалист.

 

С уважение, N 7

One thought on “Книги от нощното шкафче

  • Пускам сълза… Не, няма лицемери! Изцедих и втора сълза!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *