В село с мащабите на малък град днес къщите са повече от хората

Само за 4 години Караисен се е стопил със 77 жители

Днес населението на най-голямото павликенско село наброява по списък 700 души. Дори къщите са със 100 повече от хората, разположени на пространството 3,5 км на 2 км. А преди десетилетия Караисен бил като малък град.

През 70-те години на XX век наброявал 4500 жители и кипял от живот. В началото на същото това десетилетие дори бил център на община със съседните Сломер и Батак. А в селото имало всичко за един малък български град по това време. Селското стопанство било изключително добре развито, в АПК „Караисен” имало ферми за крави, овце и свине, както и мандра и мелница. Обработвали се много ниви и хиляди декари лозя с караисенска гъмза, повечето от които днес са изкоренени. А в зеленчуковата градина се отглеждали домати за износ за Съветския съюз. През 80-те години хората от селото масово отглеждали корнишони за допълнителен доход. Имало 4 пункта за изкупуване, а всяка вечер от селото излизали 20 тона. Напоителни канали опасвали Караисен.

Още през 40-те години бил създаден селскостопански техникум, по-късно преобразуван в ПТУ, в който учениците се обучавали за механизатори. Към училището имало общежитие и богата материална база. Днес там нищо не се вижда от бурени.

Старата огромна и изключително красива сграда на основното училище „Хаджи Димитър и Стефан Караджа” е строена през 1907 г.

По архитектурен облик много прилича на Първа гимназия във Велико Търново, само е с един етаж по-ниска. Преживяла е три земетресения, но още стои, макар с олющена фасада и почти липсваща дограма. В нея учели децата до 4-ти клас. Скоро след земетресението от 1977 г. сградата е изоставена. Учениците обаче били толкова много, че се строи ново училище в края на 60-те и началото на 70-те години за прогимназиалния курс. Сега в Караисен училище няма, закрито е през 2018 г., а малкото ученици ходят на училище предимно в Павликени. Здравеопазването било представено и от „нервна болница”, превърната сега в старчески дом.

ТПК-то на площада предлагало услуги на жителите и развивало множество занаяти, а за хората осигурявало препитание. Имало тъкачен цех със стари дървени станове, на които се тъчели родопски одеяла и китеници. И още: юрганджийски цех, плетачен цех, шивашки услуги за мъжка и дамска мода, бръснарница, цех за вафлени кори, кожухарски и обущарски отдели. За улеснение на караисенчани имало и дарак. В старата фурна се печал дъхав хляб, а около нея имало лимонаден цех, бозаджийница и сладкарски цех, които зареждали местната сладкарница. Все към РПК-то. Хората от селото се развличали освен в сладкарницата и в ресторанта, а дискотеката в сградата на читалището събирала, особено в почивните дни, младежи и от околните села.

Работа имало за всички, защото и промишленост имало – в селото съществувал цех на „Вагрянка” – Павликени, за производство на строителни панели и цех на „картонения” завод, днес „Унипак”. Доста хора от селото работили и в цеха на „Дунавска коприна” – Русе, в с. Сломер. Работа отварял и мебелният цех, който сега изпълнява само дърводелски услуги. Караисен процъфтявал, а младите хора оставали. От всичко, изброено дотук, има само спомени. Действаща обаче е хубавата детска градина с огромен парк. Строена през 1973 г. за 120 деца, днес тя приютява много по-малко, но съществува.

ДНЕС ЖИВОТЪТ В КАРАИСЕН Е ДРУГ, ПРОБЛЕМИТЕ СЪЩО

Кметът Стефан Андонов трябва да се справя както с ежедневните проблеми на съселяните си, така и с наследените от годините. Най-вече с обезлюдяването вследствие на политиката на индустриализация, а демократичните промени само довършили малките населени места, които са далеч от градове. Сега основният поминък на караисенчани се свежда до земеделие, зеленчукопроизводство, животновъди почти не са останали. Кооперацията в селото е приличен източник на доходи, в нея работят около 20 души, с 10 по-малко отпреди няколко години. Другото работещо предприятие е винарската изба „Грозд”. Великотърновската фирма за щори „Касиопес” също има цех в селото, в който се правят отделни елементи за тях. Благодарение на старческия дом, се осигуряват още десетина работни места. А проблемите, те са сходни с тези на повечето малки населени места.

БЕЗВОДИЕТО Е ЕДИН ОТ ДЪЛГОГОДИШНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА КАРАИСЕН

В момента вода в Караисен има, но кметът Стефан Николов е отправил предложение към ВиК да се ремонтира тръба от около 300 метра, защото в една от махалите вода не достига. Другият голям проблем е незаконната сеч в трите големи гори на селото. Особено през есента и зимата, когато основно са набезите на цигани от съседното село.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката