49 години от най-разрушителното земетресение в Югоизточна Европа, сринало Свищов
Всяка година в крайдунавския град почитат паметта на жертвите
Тази година се навършват 49 години от най-разрушителното земетресение в Югоизточна Европа, покосило Свищов. На 4 март 1977 година земята под планината Вранча в Румъния се разтриса с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер.
Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, но най-засегнатият български град е Свищов. Разрушени са много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, 50 са силно повредени. Разрушени са 21 административни (вкл. тази до гарата) и търговски сгради, други 35 са повредени. Работническото общежитие на „Свилоза“ и един жилищен блок рухват напълно. Над 121 души намират смъртта си само там в руините.
Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г.
Най-черният петък за Свищов започва точно в 21,24 часа.
Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и с ужасно бучене коварно раздвижва земята под града. Бедствието трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак, Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Из улиците въпреки трагедията излизат мародери и плячкосват магазини и опустели домове. Около полунощ спасители започват да вадят първите трупове.
Блок № 1 на ул. „Георги Матев“ 1 и общежитието на завод „Свилоза” дават най-много жертви. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви и никой не е имал шанс за оцеляване. По ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, потърсили спасение в България.
Общежитието на „Свилоза“ дава 45 жертви. Всичките загинали са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. Общо в града през 1977 г. от земетресението жертвите са около 250, ранените са над 140.
В деня на трагедията всяка година в Свищов се почита паметта на жертвите с поднасяне на цветя на местата, където някога са се намирали напълно сринатото общежитие на комбината и разрушеният в близост до училище „Алеко Константинов“ жилищен блок, в чиито руини загиват 107 деца и възрастни. Паметните плочи с изписани имена на над 100 души, загубили живота си при земетресението, са издигнати на ул. „33-ти Свищовски полк“ и на площад „Велешана“.
След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни, се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Много от затрупаните са имали шанс да бъдат извадени живи, но загиват от нараняванията си и от недостиг на въздух.
Ана РАЙКОВСКА
