Училище за родители: 6. Детето удря? Има поне пет причини и лошият пример е една от тях
Най-често малчуганите удрят, когато са ядосани – ако не се е изпълнило тяхно желание или са се почувствали неразбрани. Но причините за подобно поведение не са еднозначни и те много зависят от възрастта на детето.
Деца на 1-3 години
Мъниците между първата и третата си годинка обикновено още не са доразвили речниковия си запас и буквално не се разбират помежду си. В тази възраст малчуганите навлизат в т. нар. чувствителен период на социализация, когато активно търсят взаимодействие с други деца и възрастни. Социалните им умения обаче все още са твърде слаби и те тепърва започват да се учат как да си поискат играчка, как да поканят за игра, да се включат в чужда игра, как да приемат или заявяват отказ. Все още имат слаб самоконтрол – трудно им е да изчакват, и имат много ниска (близка до никаква) търпимост и толерантност. Всичко това очаквано води до конфликти, в хода на които обикновено има някой пострадал. Друга причина децата да удрят в тази възраст може да е желание да привлече внимание или дори да подкани за игра.
Трета причина за посягане е копиране на модел, на който са (били) свидетели – ако те самите или техни близки са удряни или удрят, или ако гледат детски филмчета, в които героите се бият помежду си.
Деца на 4-7 години
Малчуганите в тази възраст вече са достатъчно осъзнати, за да познават социалните норми и прибягват до удряне, когато са ядосани и/или не са им поставени здравословни граници на приемливо поведение. Възможно е да е свързано с опит за доминиране или манипулация. Обърнете внимание дали посяга на по-малки деца, на връстници или на по-големи.
Ако гледа филмчета със супергерои, често започва да копира бойните сцени, увлича се, не преценява силата и съответно – игрите приключват с размяна на удари.
Как да процедираме, когато детето удря нас или други деца?
Винаги защитавайте от физическо насилие
На първо място, всички трябва да са във физическа безопасност. Независимо кой е прав, кой – крив, винаги предпазвайте от саморазправа или удряне. Монтесори методът стъпва върху правила и подходящо в случая е “Играем внимателно”, с уточнение – “никога не посягаме/удряме; използваме думи, а не ръце/крака”. Който наруши правилото, може да има различни последствия като отнемане на спорния предмет или ограничаване на участието на детето в играта (примерно) за определен период от време.
Друг важен принцип е винаги да подканвате към възможност за поправяне на лошото поведение – “Какво може да направиш, за да се почувства по-добре? Може да го гушнеш, да се извиниш, да му донесеш водичка, да му предложиш играчка…”.
Не на последно място, дайте съвети следващия път как да избегнат потенциална конфликтна ситуация – да питат “Може ли”, преди да вземат, да изчакват реда си и др.
Разберете точно какво се е случило, преди да “раздавате правосъдие”
Имайте предвид, че понякога “пострадалият” всъщност е провокирал с поведението си, в следствие на което другият си е “изпуснал нервите”.
Ключово е тогава
посланието да е отправено към двете страни:
Към ударения: “Ако искаш да играете заедно, вместо да му дърпаш играчката и да го ядосваш, трябва да попиташ “Искаш ли да играем?”. Ако някой тръгне да ти посяга, отдръпваш се, вдигаш ръка и казваш “Не! Така не се прави!”;
Към този, който е ударил: “Трябва ли да удряме? Ако си ядосан, може да тропаш с крак или да удариш дивана, но никога не посягаме на другите. Ако някой ти пречи или те ядосва, може да му кажеш “Не ми е приятно, моля те, спри!”. Ако продължава да те ядосва, винаги може да потърсиш мен или тати/ баба/ дядо/ учител…”.
Винаги се опитвайте да вникнете в историята, за да може да дадете справедливо последствие. Ако не се адресира цялостно проблемът, е възможно удрянето като симптом да се задълбочи.
Намалете лошото влияние
Ако първопричината е подражание, то трябва да ограничите максимално въпросното поведение, което копира. Ако идва от вас или от друг член на семейството като стил на възпитание, то най-малкото очевидно не дава желания резултат, така че горещо ви съветвам да го прекратите. Когато поставите ясни правила и справедливи последствия, ще видите как детето ще започне да се ориентира в това кое е правилно и кое – не, а с вашия добър пример ще свикне да се саморегулира и успокоява в трудни моменти.
Ако удрянето е в следствие от филмчета или игри, решението е много по-лесно от горната причина – просто ги спрете. Ако толкова е трудно на мъника (или на вас) да остане без екранно време, то поне ги заместете с по-поучителни и любознателни алтернативи и по-малко “екшън”.
Давайте правилните житейски уроци
Както споменахме по-нагоре в статията, при по-големите деца (4-7 г.) удрянето е възможно да е с цел манипулация и доминантно поведение. Забележите ли подобно отношение и действие над останалите, дайте на детето следните насоки:
– Имай предвид, че когато удряш, има опасност да попаднеш на по-силен от теб. Тогава може много лошо да пострадаш и никой да не иска да ти се притече на помощ;
– Никой няма да търпи да бъде постоянно удрян, така че ако продължаваш, рискуваш да останеш без приятели. Ако искаш да имаш истински приятели, трябва да си добър към тях, да ги защитаваш, а не да ги биеш.
Отворете родителското си сърце за максимата, че
децата през първите 7 години са изначално добри и ни мислят доброто.
Проблемът е, че невинаги успяват да го изразят правилно просто защото самите те още се учат как да общуват и да се саморегулират. Следвайте гореизброените Монтесори принципи, посейте в децата си своята мъдрост, добрина и разбиране и ще видите как ще разцъфтят пред очите ви.
Цялата статия вижте на ᐉ Как да ограничите агресивното поведение при децата (1-7 г.) чрез метода Монтесори – MontiWay.BG
Следващата сряда очаквайте: Цялата истина за екраните: Вредни ли са наистина или просто модерно плашило?
Мила Томова-Прусийска е автор и заедно със съпруга си създател на мобилното приложение MontiWay. В него на едно място са събрани най-честите въпроси на родителите относно отглеждането и възпитанието на децата и съответните работещи решения. Родителите могат да използват MontiWay като личен помощник у дома – с качествени ресурси и персонални отговори от експерти на техните казуси.
Важна част от MontiWay е и затворената Родителска общност – пространство, в което родителят получава яснота и лична подкрепа. Там на всеки въпрос отговаря експерт до 24 часа – педагог, психотерапевт, Монтесори специалист, логопед или педиатър.
Научете повече и задайте своите въпроси на:
Мобилно приложение MontiWay (страница):
https://montiway.bg/mobile-app/
Книга „Родителство с обич и граници“ (1-7 г.):
https://shop.montiway.bg/products/roditelstvo-s-obich-i-granici
