1359 четения

Владеенето на чужди езици – необходимост за търговци, индустриалци и учители и белег за висока култура и шик за старите търновски интелектуалци

Известно е, че първите контакти на Велико Търново със сегашните френски земи се отнасят към времето на неговия триумф като столица на средновековна България. Векове по-късно френски и други търговци от Западна Европа получават правото да търгуват в Османската империя. Тъй като през XVIII и XIX век старопрестолно Търново се оформя като център за производство на кожи и на естествена коприна, градът става обект на “ухажване” от много френски фирми. Много от тях откриват у нас долапи за точене на коприна. Старите документи сочат, че тя се отличава с високо качество и се посреща с огромен интерес от страна на капризния и претенциозен френски пазар. Немски фирми пък проявяват внимание към обработените кожи.

За нуждите на разрасналата се търговия в нашите възрожденски училища започва изучаването на чужди езици, водещо място от които заема френският. Учителите съвсем не са случайни хора, а високообразовани личности, някои от които завършили Колеж дьо Франс при Сорбоната. Френският език освен като средство за търговска комуникация става и синоним на висока култура. Заедно с него в града на Асеневци навлиза френската литература, някои модерни за времето си философски и икономически схващания, елементи на бита и модата. “Алафранга” вече означава не само модно облечен българин по френски образец, а съвкупност от европейски норми на поведение, бит и култура.

Редица търновски възрожденски и следосвобожденски културно-просветни дейци получават образованието си във Франция. Други от тях, учили в Русия, донасят в родния си град франкофонски познания, широко разпространени особено в Санкт Петербург.

Завидната езикова култура е отличителна черта на търновските търговци и интелектуалци. Съвсем не са редки случаите, в които гимназиалните учители владеят от четири до… дванадесет езика. В миналото почти не се среща лекар във Велико Търново, който да не знае руски, френски и немски.

Говорещите западни езици великотърновци се събират най-вече в салоните на луксозната сладкарница “Виктория”

От Освобождението до войните в нашия град работи значим преводачески кръг. Достатъчно е да се споменат личности като Захари Бояджиев, Иван Кепов, Никола Габровски, Йордан Маринополски, Стоян Коледаров, Моско Москов и много други авторитетни полиглоти. Те превеждат от руски, френски, английски, немски, хърватски, сръбски, полски, чешки, румънски, италиански, латински, санскрит, старогръцки и съвременен гръцки.

През 1910 година в столицата на Асеневци се открива клон “Алианс Франсез”. В него се включва културният елит на града. Формированието се очертава като авторитетен център на модерната европейска култура. През 1938 година клонът има двадесет и една групи с четиристотин и петдесет курсисти за изучаване на френски език. Сред авторитетните преподаватели се открояват г-жа Понс, Харалампи Киров, Лазар Василев, Асен Радев и други. Клонът организира лекции, сказки, лектории на френски език с лектори французи, поддържа собствена библиотека с над хиляда френски издания. Великотърновският “Алианс Франсез” става водещ и в страната, което не остава незабелязано. Френското посолство неведнъж изказва благодарност на старостоличани за задълбочения интерес към френската култура. То съдейства на ученолюбиви младежи да постъпят във висши учебни заведения в родината на Балзак и Виктор Юго. А през 1935 година председателят на търновския клон на “Алианс Франсез” Георги Лазаров е награден с академичен орден.

През 1938 година във Велико Търново се създава Лига на говорещите английски език. Неин председател е Константин Гюров, преподавател по български и френски език в Мъжката гимназия. Той поддържа творчески контакти с големия физик Едуард Бойл.

Българо-италианското и дружеството за българо-немско сближение “Дойчферайн” организират курсове за изучаване на съответните езици.

Говорещите западни езици се събират на раздумка най-вече в салоните на луксозната сладкарница “Виктория”. А това са предимно интелектуалци, заможни търговци и фабриканти, които поддържат контакти със западноевропейски фирми.

На 14 август 1940 година двадесет и пет души с различни професии и политически пристрастия основават Българо-съветско дружество. То организира курсове за изучаване на руски език, чествания на руски и съветски поети и композитори, информира за развитието на съветската наука и култура. След обявяването на война срещу СССР от Германия на 22 юни 1941 г. дейността му е забранена.

Изучаването на есперанто също има големи традиции в града. Заслуга за това имат: Хараламби Бъчваров, който е не само сред основателите на есперантското дружесство в града, но и един от първите смостоятелни автори на есперанто-български речник през 1922 година, в който включва 30 нови думи, липсващи в популярния и използван дотогва речник на Заменхоф; Илия Златев и Хр. Харалмбиев също са пионери на есперантското движние във Велико Търново. Старата столица е домакин на X юбилеен конгрес (11-15 юни 1923 година), на първата ученическа есперантска конференция (4-5 май 1926 година), на XXIII конгрес (19-20 юли 1936 година). В миналото клубът на “Лумо” се намира в къщата на Стилян Данисков до Паметника на обесените априлци.

 

ЗАБАВНО И МАЛКО ИЗВЕСТНО:

 

* Великотърновецът Михаил Андреев цели 15 години следвал какво ли не в Женева, като се започне от медицина и се стигне до правни науки. Знания и дипломи не получил, но старостоличани единодушно го обявили за “професор по хапване, сръбване и особено по женската част”. След като родителите му го “отзовали” от чужбина поради “непригодността” му да овладее науката, той направил много, но все неуспешни опити да работи като преподавател по френски език. Веднъж бай Михаил извадил късмет да го назначат на учителско място в Лясковец. Още с пристигането си в селището той се насочил към най-добрата местна кръчма и си поръчал порядъчно количество червено вино и печено свинско. Придобилият след обилното пиршество юнашка сила и мерак болярин помолил съдържателя на кръчмата да му намери “жена срещу заплащане”. Стреснатият човечец, споделящ патриархалните възгледи на съгражданите си, твърдо заявил: “С пари, без пари, такива работи в Лясковец няма!” “Щом няма, няма да имате и даскал по френски. Аз си отивам в Търново, ами да бързам, да не затворят публичния дом”, светкавично реагирал великотърновецът. Когато се завърнал в старата столица, Михаил Андреев разказал в кръчмата случката на приятелите си, а един от тях шеговито подхвърлил: “Абе аз се чудя защо в Лясковец не знаят френски, а то каква била работата…”

*За най-голям “кръчмарски експерт” в старата столица минавал учителят по френски език Чернев. Никой в града не можел да го излъже за качеството на предлаганата “градусова” стока Той пиел много, но не обичал да афишира слабостта си. За да не се говори, че е алкохолик, даскалът никога не “поемал” повече от две шишета с вино в една кръчма, но затова пък преди отиване и след излизане от гимназията, в която преподавал, изреждал всичките богоугодни градски заведения. Обикновено консумирал на крак, изправен до тезгяха, за да внуши, че бърза и опитва алкохол ей така, случайно и между другото. “Омерзението” си към виното подчертавал като никога не изричал “скверната” думичка, а я заменял с изразите: “Дай един предмет! Повтори си урока!” И така до обхождането на всички местни питиепродавници.

 

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

2 коментара за “Владеенето на чужди езици – необходимост за търговци, индустриалци и учители и белег за висока култура и шик за старите търновски интелектуалци

  • 07.04.2020 в 12:33
    Permalink

    Царство България не е обявявало война на СССР! Напротив, на 05.09.1944 г. СССР обявява война на България!

    Отговор
  • 07.04.2020 в 15:21
    Permalink

    Много интересна публикация,особено на мен ми беше полезно да разбера за изучаването на френски език,който владея!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *