75 четения

Юбилеи: три кръгли годишнини отбелязва Регионалната дирекция по горите – Велико Търново

Състоянието на горското богатство в далечното минало на територията на днешните Великотърновска и Габровска област трудно може да се установи. Заличени са много данни, а и самата администрация не е водила точна сметка на горите и лицата, работили в тях. Представа за огромното горско богатство, което е покривало днешната територия, можем да добием само от сведенията на пътешественици, минали през Европейската част на Турската империя.

Административно-техническа държавна служба по горите във Велико Търново съществува още през първите години след Освобождението. В края на 1878 г. министърът на финансите нарежда на съответните губернатори, имайки предвид безстопанствеността на горите след войната, да бъдат назначени стражари за опазването им. Следващата година към същото министерство е създадена централната горска служба „Отделение за надзор на лесовете“, като площта е разпределена на горски губернии, съвпадащи с административните.

С доклад на министъра на финансите Петко Каравелов от юни 1880 г. до княз Александър I – княз на България, за назначаване на губернски горски лесничей на Търновска губерния от 1 май 1880 г. е назначен за лесничей Кирил Николов. Тази дата е установена в Централния държавен архив и се счита за начало на създаването на регионална държавна горска администрация за регион Велико Търново.

120 ГОДИНИ – ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ЕЛЕНА

През 1900 г., когато броят на горските стопанства в България е нараснал от 25 (1889 г.) на 45, като самостоятелна административна единица е обособено Еленското държавно горско стопанство. Има данни, според които в гр. Елена е имало лесничейство много преди това. Със Закона за горите от 1883 г. е била учредена комисия със задача да опише държавните гори и да ги отдели от общинските и частните. През 1884 г. по-голямата част от държавните гори вече е била описана. През същата година е описана държавната гора Росица, а през 1888 г. – гората Плачковци. Тогава вече се е знаело, че най-много държавни гори в България има в Еленска околия – 10 комплекса, между които Костел, Бяла крава, Мийковци.

Пръв лесовъд на Еленското лесничейство е бил Димитър Мечкаров, служил от 1900 до 1918 г. След него последователно лесничеи са били Михаил Михайлов от Шумен и Стефан Ламбрев, а от 1925 г. тук са служили и лесничеите Никола Кожухаров, Хараламби Тодоров и Атанас Костов. Последователно оглавяват горското стопанство Ангел Лясков, Йордан Йорданов, Сава Попов, Евгени Милакиев, Георги Цонев, Тодор Чиплаков и др.

130 ГОДИНИ ОТБЕЛЯЗВА И ДЪРЖАВНОТО ГОРСКО СТОПАНСТВО В ГАБРОВО

През 1890 г. то е имало 2 разсадника с площ 6 дка, в които са отгледани 1619 иглолистни фиданки на възраст 3 години и 334 широколистни на възраст повече от 4 години. Тази година може с положителност да се вземе за начало на съществуването на габровското лесничейство като отделна административна единица. Може да се предполага, че то е съществувало и малко по-рано, тъй като в 1883 г. числото на лесничеите, т. е. и на лесничействата, от 5 нараства на 14, а в 1890 те са били вече 53.

ДЪРЖАВНОТО ГОРСКО СТОПАНСТВО В СЕВЛИЕВО ТАЗИ ГОДИНА НАВЪРШВА 130 ГОДИНИ

 След Освобождението до 1900 г. Севлиево е бил окръжен град и през 1890-1891 г. севлиевският окръжен управител Христо Драганов докладва, че са установени площите на горите по видове собственост и околии съответно по лесничейства и в повечето от селата са създадени общо 62 пепиниера (горски разсадници), в което се произвеждат фиданки от акация, бреза, бял бор, черен бор, ела, смърч и др. Първите залесявания от 1889 до 1893 г. са в с. Млечево – 800 дка, и в с. Градница – 480 дка. След 1900 г. Севлиево не е вече окръг. По-голямата част от територията му преминава към Търновски, а западната – към Плевенски окръг (Троянска околия).

Инж. Иван Гунчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *