72 четения

Енциклопедия – „баба“ на днешния Гугъл, пази отдел „Етнография”

От архивите на „Борба“: Съкровища от музейните трезори

 

Енциклопедия – „баба“ на днешния Гугъл, пази отдел „Етнография”

 

Книгите са на френски, издадени са в Париж и са прототип на „Ларус“ * България е включена с подробна и доста любопитна информация

 

ОСЕМТОМНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ, ПРЕДШЕСТВЕНИК НА СЪВРЕМЕННАТА „ЛАРУС”, ПРИТЕЖАВА РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Дебелите книги, които са едно от съкровищата на институцията, се съхраняват в отдел „Етнография”.

Освен че е прототипът на прочутата „Петит Ларус”, тази енциклопедия е „бабата” на съвременната интернет търсачка „Гугъл”, в която човек може да намери всичко – от данни за сътворяването на света до рецепти за здрави нокти и блестяща коса.

Енциклопедията е френска и цялата информация в нея е на френски език. Издадена е в Париж. Постъпила е в музея през 1978 г. Тогава поредицата е била откупена от Николая Рянов от Лясковец. „От неговия внук знаем, че енциклопедията е била притежание на фамилията и вероятно е била директно внесена от Франция, където все още има представители на фамилията. Може би преди години някой Рянов е учил във Франция и той е донесъл тук ценните книги”, разказва Галя Чохаджиева, завеждащ отдел „Етнография”.

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА ШЕДЬОВЪР

 

NOUVEAU LAROUSSE ILLUSTRE Е ИСТИНСКИ ШЕДЬОВЪР. ТЯ ИМА СЕДЕМ ТОМА, КОИТО СА ИЗЛИЗАЛИ В ПЕРИОДА 1879 – 1904 и една отделна книга, която е допълнително издание, направено през 1907 г. Пълна е с цветни илюстрации с прекрасно качество, определенията и обясненията в томовете са много прецизни и точни. Тази енциклопедия след това е послужила за модел на концепцията на прочутата днес „Ларус”. Може би заради това изданието се радва на изключително внимание от страна на колекционерите.

Колко точно са термините и понятията, за които човек може да почерпи информация, никой не знае, защото в стотиците хиляди страници със ситно изписан шрифт има данни за какво ли не. Всичко за света на животните и растенията, всичко от сферата на биологията. Енциклопедията съдържа информация за географските области в целия свят, за истоическите личности, демографски данни. Има биографията на стотици художници и хора на изкуството, сведения за различни символи, археологически находки, музикални инструменти, техника, оръдия на труда и т.нат. и т. нат. Всяко понятие почти си има илюстрация, географските области са придружени с карти, личностите – със снимки.

 

БЪЛГАРИЯ В ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА

 

БЪЛГАРИЯ СЪЩО Я ИМА В ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА, КОЯТО ГАЛЯ ЧОХАДЖИЕВА СЪХРАНЯВА В АРХИВА НА СВОЯ ОТДЕЛ. Страната ни присъства със статия за историята ни и с прекрасна карта. Тази информация се открива на думата „България”. Статията е в том ІІ на този енциклопедичен речник, на стр. 331-332.

Статията не е особено голяма, но съдържа любопитни данни и подробности за нашата география и история, така както ги е видял авторът на това реномирано издание. Разделена е на няколко части. Естествено започва с географското разположение: България (Царство България): държава на Балканския полуостров, съставена от България и Източна Румелия. Граници: на север граничи с Румъния, на запад – със Сърбия, на юг – с Гърция и Егейско море, на изток – с Турция, от която я разделя река Марица чак до Суфли, после следва конвенционална граница, която оставя на турците Адрианопол (Одрин), и с Черно море. Румъния, след балканската война от 1913 г. завладява Добруджа на югозапад от линията Туртукай-Балчик. Площ: 96 000 кв.км, население- 4 800 000 жители(българи), столица – София.”

„Първият раздел е посветен на физическата география на България. Изброени са основно планинските вериги на Стара планина и Средна гора, Родопите, както и планините край София. Уточнен е техният произход, споменати са долините, които ги прорязват, като тази на р. Струма. Спомената е Рила – 2673 м височина. Научаваме, че на тази височина обитават само диви кози. Следват описания на Дунавската равнина като „плато, опряло се на Балкана; с голям пласт чернозем, и на Тракийската низина. Не е пропуснат и Делиормана”, разказва Румяна Павлова, екскурзовод с френски език в Регионалния исторически музей и зам. шеф на отдел „Екскурзоводско обслужване”. И продължава да превежда за Делиормана – „хълмист и силно обрасъл с гора, където се среща богата и разнообразна фауна- мечки, …глигани, кози”. След това чете за Искър, Осъм, Янтра, за басейна на Филипопол – Тракийската низина, който в енциклопедията е оприличен на голяма и издължена падина, пресечена от пълноводните води на Марица и Тунджа, стигаща на юг до Родопите и Странджа, силно защитена, с умерен, топъл и мек климат.

Вторият раздел в статията отразява икономическата география. Отбелязано е, че в сравнение с другите балкански страни, в България обработването на земята е доста по-напреднало. „При Самоков се добива желязо, а при Видин и Перник – въглища. Само 1/20 част от територията е некултивирана. 1/3 част е обработвана като земеделска, има гори, пасища, ливади, лозя и градини. Въпреки примитивните инструменти и липсата на земеделски методи, естествената плодородност на почвата и трудолюбието на българите, които обработват нивите с биволи, осугурява добра реколта от овес, ечемик, царевица, с която хранят свинете; лозята не са обработени добре, слабо развито  е и производството на тютюн, отглежда се черница и маслодайна роза. Износът превишава вноса – зърно за Турция, а Австрия, Англия и Германия внасят метали и платове.”

„Третата част е най-обширната и е посветена на историята на българската държава. По-кратко и пестеливо е разказана историята от времето на траките и римляните. Споменати са двете провинции Мизия и Тракия. Бегло се разказва за славяните и българите. „Българите идват в 679 г. и създават царство, чието население предимно е славянско”. Като в един кратък учебник по история става дума за покръстването ни при княз Борис, за Златния век на цар Симеон Велики, за последвалото византийско владичество. И за освободителната мисия на братята Петър и Асен, „чиято династия царува в Търново до 1257 г. и постига излаз на Егейско море”, продължава да превежда Румяна Павлова.

Следва падането на българската държава под османско владичество, вековете на робство, подчинението на българската църква на гръцката. Като цяло е очертана рамката на нашето Възраждане, споменати са дори Паисий Хилендарски и Софроний Врачански и тяхната дейност. В тази статия е споменато Априлското въстание и безчинствата, последвали неговото потушаване.

Най-голямо внимание е отредено на следосвобожденския период от развитието на България. Подробно са изяснени клаузите на двата договора – Санстефанския и Берлинския, Съединението и обявяването на Независимостта. „ От 1897 г, под умелото ръководство на принца България се развива икономически и постепенно засилва своята военна мощ. През 1908, непосредствено след обявяването на парламентарния режим в Турция, кабинетът Малинов и княз Фердинанд провъзгласяват независимостта на тяхната държава, с което скоро след това Турция и Европа официално е трябвало да се съгласят. Под титлата цар управлява днес българският монарх.”

Последният отбелязан в енциклопедията епизод от българската история е периодът на войните от 1912 и 1913 г. срещу Турция и другите балкански държави. С подробности са проследени събитията и военните действия.

Подчертан е характерът на първата ни Конституция и е обяснено как действа. „Много интересна е заключителната част на статията, която е посветена на българската армия – състав, структура, бойни единици, въоръжение. Интересна е и представата, която дава текстът за физическия облик на българите. Различават се два компонента – славянски и монголоиден. Първият – светъл тен, очи и коси, а вторият – тъмен тен, тъмни коси, малка глава, овално лице, изпъкнали скули”, усмихва се Румяна Павлова.

Още само два музея в България притежават същата енциклопедия като нашата. „Тя е невероятна тръпка за колекционерите и по едно време в интернет бяхме попаднали на хора, които я търсеха и бяха готови да дадат за доста пари за всеки том. Само че нито един антиквар не предлага същата енциклопедия, която притежава Търновския музей”, уточнява Галя Чохаджиева.

След това казва, че притежаването на подобен род книги е показател за интереса на търновци към френската култура. Някога търговците от нашия край, които са учили във Франция или са търгували там, са се прибирали с книги, посуда, донасяли са тук европейската мода именно през Париж. „Да имаш „Ларус” обаче е доказателство, че владееш до съвършенство френския език, защото не можеш да четеш енциклопедията без огромен набор от лексика. Има понятия, които са достатъчно сложни дори на български да ги четеш, камо ли на чужд език”, усмихва се етнографката докато разлиства томовете и се радва на полиграфското им оформление.

След това уточнява, че България официално става член на международната франкофонска общност едва през 1993 г. В исторически план тези връзки се коренят далеч назад във времето и историята, когато още древните гали и траки, прадедите на днешните французи и българи, са живели векове наред в пределите на Римската империя.

Редица по-заможни българи имат възможност да се образоват във Френския колеж в Цариград. Много търновци са завършили своето образование във Франция и сред тях са Никола Пиколо, Тодор Шишков, Марко Павлов, Джорджо Момчев, Константин Кисимов. В нашия музей се съхраняват редица вещи, които са се озовали тук по различен начин – сервизи, дрехи, картички, книги, каталози, различни аксесоари на дамското облекло, които нагледно показват как постепенно се променя облеклото, начинът на хранене, обзавеждането на дома, нравите и обичаите.

 

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *