378 четения

Млад учен прави регистър на българското монументално изкуство

Д-р Димо Иванов: „Стенописната техника сграфито води началото си от периода на Старото царство в Египет”

 

Сграфитото е своеобразна стенописна техника, която не може да се сбърка с никоя друга. При нея художникът издълбава разноцветни пластове мокра мазилка, така че да се образува желаното изображение. Това обяснява Димо Иванов, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство.

Най-новите научни изследвания, сред които е и това на младия учен, са доказали, че техниката е много древна и води началото си от периода на Старото царство в Египет. Това става ясно от най-ранния запазен стенопис сграфито, открит при археологически разкопки през 2018 г.

„В сравнение с хилядолетната си история сграфитата в България са „нови“. Първото професионално изпълнено произведение е на Георги Богданов от 1945 г. Едва преди 75 години Богданов донася техниката от Германия, където учи и работи в началото на 40-те години на 20 век. Най-ранните запазени сграфита обаче са на ученика му – Иван Йорданов. Те са от 1949 г. и красят коридорите в комсомолския лагер до габровското село Пчелина“, разкрива д-р Димо Иванов.

По думите му изследванията показват, че много бързо сграфитото приляга на нуждите на социалистическата монументалистика. То се работи бързо и е сравнително евтино, за разлика от мозайката например. Изказът му е пестелив и въздейства плакатно, в идеална симбиоза с визията на архитектурата след 1956 г.

„Точната бройка на произведенията не може да се каже, но те наистина са много. През досегашната ми изследователска дейност съм събрал данни за 1200 творби, изпълнени в периода 1945 – 1990 година. Няма областен център без сграфита. Разбира се, повечето са в големите градове, но сграфита има и по селата – буквално из цялата страна. Паната красят жилищни сгради, магазини, хотели, училища, читалища, заводи, почивни станции, военни поделения. Държавната политика е била такава. Отделяло се е внимание на естетиката, на подобряването на жизнената и архитектурната среда“, коментира д-р Димо Иванов.

Той допълва, че темите са били цензурирани. Проектите са минавали задължително през комисия за одобрение и не всеки художник е можел да прави каквото си иска. Съображения и ограничения несъмнено е имало както относно посланието, така и по отношение на стилистиката на произведението.

„Аз живея във Велико Търново и съм свидетел как пред тукашните сграфита постоянно има туристи, които се снимат за спомен. Защо това е така, ако те не си струват? Чужденците ги оценят, трябва и ние вече да започнем!”, категоричен е изследователят.

СПОРЕД Д-Р ДИМО ИВАНОВ ДРУГА МНОГО ВАЖНА ПРИЧИНА Е КРАСОТАТА И ЕСТЕТИКАТА, КОЯТО ТЕ ВНАСЯТ. Истинска загуба за българското монументално изкуство са унищожените сграфита на Петя Вълчанова, красели детски градини в София. Сега на тяхно място има скучни едноцветни стени”, казва с възмущение и болка д-р Димо Иванов.

Той предлага да се направи единен регистър на творбите и да се поставят под надзор. Те са част от културното ни наследство, защото са художествени произведения.

В периода 2018 – 2019 г. във Велико Търново се обновиха три знакови произведения в старата част. В Бургас могат да се посочат няколко големи училища, които не само опазиха след саниране своите сграфита, но и ги вписаха в новия облик на сградите. Сред тях са ОУ „Св. княз Борис I“, ПГСАГ „Кольо Фичето“, ОУ „Васил Априлов“. Такива добри примери има и в София и Велико Търново“, уточнява д-р Димо Иванов.

Ревностният изследовател на този вид изкуство допълва, че се забелязва преоткриване на българското сграфито.

„В началото, когато започнах да изследвам темата, ми се казваше, че ще обиколя Велико Търново и Пловдив, и това ще е достатъчно, за да събера материал. Но ето, минаха вече 6 години и продължавам да откривам нови и нови творби – „скрити съкровища“, както ги наричат моите чуждестранни колеги. Работата ми на терен показа, че ние не оценяваме достатъчно обективно тези произведения, предимно защото не ги познаваме“, изтъква д-р Димо Иванов.

Той споделя, че в момента работи за създаването на интерактивна карта на България, където да са отбелязани всички сграфита, придружени със съответната информация. Паралелно с това подготвя за отпечатване първата монография по темата, която е естествено следствие от неговия дисертационен труд.

Веселина АНГЕЛОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *