Продължават да падат камъни край манастира „Св. Троица“ край Велико Търново

Колю Фичето изгражда църквата в светата обител

КЪСОВЕ ОТ СКАЛНИЯ ВЕНЕЦ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПАДАТ В БЛИЗОСТ ДО МАНАСТИРА „СВ. ТРОИЦА“ КРАЙ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, но за щастие, към този момент няма пострадали хора и сгради, проучи „Борба“.

Снимките и въобще коментарите по темата в светата обител са забранени. Монахините там спазват прилична отдалеченост от светските въпроси и не желаят публичност дори за собствените си проблеми.

Въпреки това падащите скали ги притесняват. Преди повече от три години голяма скална маса се срути близо до манастира. Тогава италиански специалисти направиха проучване. За съжаление, се оказа, че за укрепване на срутището е необходимо скалите да бъдат разпробити със специална техника, за да бъдат вкарани стоманени пръчки за укрепване, каквато е практиката. Това обаче няма как да се случи, защото съставът на скалите е изключително ронлив и при подобен опит могат да бъдат нанесени по-сериозни поражения, вместо да се укрепят.

СКАЛНИЯТ ВЕНЕЦ, ЗА КОЙТО СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ Е БИЛ ЧАСТ ОТ ДРЕВНОТРАКИЙСКА КРЕПОСТ, СЪЗДАВА МНОГО ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ. През 90-те години огромна скала едва не разруши отсрещния „Преображенски манастир“. Подобен е венецът и на хълма Трапезица, който често създава неприятности за шофьорите по натоварения път Велико Търново – Арбанаси – Горна Оряховица.

След срутването до „Св. Троица“ беше предприет оглед от специалисти на Община Велико Търново и Община Горна Оряховица. На практика манастирът се пада в района на старата столица, а скалният венец е към железничарския град. Но освен всичко друго в момента няма и средства дори на теория за укрепване на срутището.

ВСЪЩНОСТ ЦЕЛИЯТ РАЙОН Е СВЛАЧИЩЕН. МОНАХИНИТЕ ИМАХА СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ И С ТЕСНИЯ ПЪТ, КОЙТО БЕШЕ ПРОПАДНАЛ. Освен това зимата не се почиства и при тежки атмосферни условия светата обител на практика е откъсната от света.

Впечатляваща е историята на манастира. Предполага се, че е създаден по времето на Патриарх Евтимий през XIV век, когато е управлявал цар Иван Шишман. Владетелят оказва съдействие за изграждането му и продължава да го подпомага след това. Така освен с името си манастирът става популярен и като „Евтимиев“, „Патриаршески“ и „Шишманов“.

Зад стените на святото място, чийто игумен е бил самият Евтимий преди да стане патриарх, творели писателите от основаната от него Търновска книжовна школа. Малко по-късно, след османското нашествие манастирът е опожарен и разграбен, но продължава да бъде обитаван и духовно средище в следващите столетия. В скалите са открити пещери, които са използвани за килии и параклиси.

ПРЕЗ 1846 Г. ПРОЧУТИЯТ МАЙСТОР КОЛЮ ФИЧЕТО ИЗГРАЖДА ЦЪРКВАТА НА МАНАСТИРА, А ИЗОГРАФИСВАНЕТО Й Е ДЕЛО НА ВЕЛИКИЯ ИКОНОПИСЕЦ И ХУДОЖНИК ЗАХАРИ ЗОГРАФ. За съжаление, през 1913 г. земетресение разрушава църквата, като няколко стари икони са спасени, сред тях е и храмовата „Света Троица“, която е нарисувана през 1708 г. В сегашния си вид манастирът е възстановен през 1927 г. До 1946 г. е мъжки, след което става девически, какъвто е и до днес.

Михаил МИХАЛЕВ

Сн. авторът