Вестник Борба – областен всекидневник, Велико Търново

Вестник Борба – областен всекидневник

Преди 100 години Денят на народните будители за първи път се чества като празник

Малцина знаят, че за разлика от Кирило-Методиевия празник, Денят на народните будители се вписва много по-късно в честванията, посветени на българския дух. Това се случва по време на самостоятелното управление на БЗНС (1920 – 1923 г.), важен момент от което е предприемането на мерки за повдигането на националния дух и налагането на традиции, тласкащи учащата се младеж, а и всички българи към преодоляване на духовния срив след двете национални катастрофи. За целта започва да се обръща голямо внимание на героичните страници от историята на България и на бележитите ни дейци.

През 1920 година Стоян Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Законопроектът е гласуван и става Закон за увековечаване на паметта на именити българи, а неговият вносител е в основата и на идеята за създаването на празника на будителите.

Натоварен официално с поръчение да оформи патриотична и националнообединителна идея, висшият служител в Министерството на народното просвещение Никола Балабанов предлага един ден от годината да стане „специален”, като се посвети на изтъкнатите български дейци от различни области – духовници, учители, общественици. Предвижда се празникът да се чества в училище, но така, че да се превърне във всенароден ден. За първи път това става през 1922 г. по нареждане от Министерството на народното просвещение и с одобрението на Министерския съвет. В обръщението си към ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори (Окръжно N 17743/28.VІІ.1922 г.) министърът на просветата Стоян Омарчевски посочва причините и целите на тържественото честване: „За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот – интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски, и за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали”.

През 1923 г. 1 ноември се утвърждава като официален „за честване паметта на заслужилите българи”. Тогава се приема и направеното по-рано от проф. Боян Пенев предложение названието на празника да бъде Ден на народните будители.

Ученици от Първа прогимназия на парад по случай Деня на народните будители. На преден план е ученичката Йорданка Мартинова, носеща портрет на Теодосий Търновски. Велико Търново, 1 ноември 1934 г.

Оправдан интерес и гордост предизвиква фактът, че във Велико Търново на тази дата предшествениците ни отдават заслужено признание на всички съзидатели и защитници на родината, борци за нейната свобода, независимост, обединение и културен просперитет, чествайки още от края на 20-те години на миналия век Деня на будителите заедно с Бойния празник на частите от Търновския гарнизон.

През 1929 г. се заражда и идеята всяка година на тая дата да се канят изтъкнати великотърновци, живеещи в столицата или в чужбина, „за да се докаже пред света, че царственият град на Асеневци е все още велик и проспериращ чрез своите бележити синове, прославящи го далеч зад пределите на родното място”.

Неотменна част от празнуването на 1 ноември става и дефилирането на местните ученици, носещи портрети на народните будители. В спомените на стари търновци се откриват любопитни и интересни моменти, свързани с вълненията около тая традиция. Кръстина Дянкова, ученичка в училище „Петър Дабков” през 30-те години на миналия век, споделя, че с най-голямо удоволствие носи портрета на дядо Славейков, „защото е голям будител, пък е и от Търново”, а Иван Няголов от същото училище с огорчение пише, че „веднъж  не ми дадоха да нося снимка на будител, защото имах провинения. Оттогава започнах да уча старателно и да внимавам с поведението си”.

На тоя ден се откриват и сказките на Народния университет „Велико Търново”. Пред множество граждани изтъкнати интелектуалци говорят по теми, свързани главно с културно-просветното израстване на болярите.

На 1 ноември, патронен празник в миналото и на академичната младеж, членовете на Независимия студентски съюз предприемат благотворителни акции във всички по-големи градове на страната. Велико Търново е задължителна част от програмата им, тъй като е не само важно културно средище, но и жителите му са сред най-щедрите дарители. Известно е, че старостоличани се нареждат сред първенците, предоставили средства за строеж на студентски дом в София.

Така в миналото великотърновци успяват не само да изпълнят указанията на Министерството на народното просвещение Деня на народните будители „да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията”, но и да утвърдят авторитета на града в цялостния културен живот на страната.

Честван до 1945 г., през следващите десетилетия празникът попада в графата на „националистическите и шовинистични“ тържества и е заличен от празничния календар, но не и от историческата ни памет. През 1990 г. по инициатива на сдружение „Мати Болгария” Денят на народните будители отново заема своето място в храма на българската духовност. А в днешния кризисен период все повече имаме нужда от достойния пример на будителите.

Тодорка НЕДЕВА

2 thoughts on “Преди 100 години Денят на народните будители за първи път се чества като празник

  • 01.11.2022 в 10:29
    Permalink

    Много интересно за празника. Не знаех историята му, не знаех за Народния университет и за подробностите за парада с портретите на будителите. Имаме нужда от такъв празник и от такива статии. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

    Отговор
  • 01.11.2022 в 12:25
    Permalink

    Сега вече няма такъв ентусиазъм при празнуването. Интеръсът към Хелоуин е по-голям от нашия празник и това е много, много жалко. Може би ако сега се пише и прави повече за историята ни нещата ще тръгнат напред…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *