Между Бърнли и Велико Търново Деян Росенов Димитров спечели хиляди последователи със своята Фейсбук група за „Пишмана“

Трето поколение търновец, Деян Росенов Димитров едва ли е предполагал, че един ден ще стане толкова популярен в старата столица. Всичко се променя през 2020 г., когато решава да създаде Фейсбук групата „ЖК „Бузлуджа“ („Пишмана“)” за местния квартал, в който е роден и израснал. Само за две години неговите последователи са над 10 000 и продължават да се множат. Причината не е само, че „Бузлуджа” е вторият по големина във Велико Търново и си е град в града. Публикациите му за емблематични стари сгради и строени през социализма в снимки и текст, които предизвикват умиление, интересните факти за историята на града с цел да се знае и помни и от младите поколения определено му спечелиха симпатиите на иначе консервативните великотърновци, които не са много щедри на похвали. „Имаме снимки от далечното минало и от 80-те години, когато градът е бил най-чист и красив. Такъв го искат хората и днес. Интересното е, че чрез групата старите търновци преоткриват позагубени приятелства. А коментарите им, особено под някоя снимка на знакова сграда, допълват историята й, предизвикват дискусии, събуждат сантименти и емоции. Най-вече на съжаление, защото обликът на Стария град е коренно променен. Така се възкресява и миналото. Стремя се да пускам публикации от всички периоди на съществуването на Велико Търново, напоследък наблягам на османския период, за който по-малко се знае. Редувам с актуални теми и проблеми, с новини за „Бузлуджа”, на който инфраструктурата е много зле”, обяснява той.

За старите снимки си сътрудничи с известния историк и най-голям колекционер на пощенски картички Иван Панайотов, с Любомир Юруков и Павел Енчев, а по отношение на научната част и любопитните факти – с уредничката в музея „Нова и най-нова история” Тодорка Недева.

Самият Деян Росенов оставя впечатление на един усмихнат, отзивчив към чуждите проблеми и изцяло позитивен човек. Това не остава незабелязано от партийните щабове, които още на предните местни избори се опитали да го вербуват за общински съветник. Оферта има и сега, но категорично отказва да се занимава с политика. Обяснението му прави чест: „Не искам да губя доверието на хората и техните очаквания, обещавайки неща, които не мога да изпълня”. Всъщност, ако се беше съгласил, той щеше да продължи семейна традиция, защото и баща му е бил общински съветник, избран от района на ул. „Ниш”. Родителите му се запознали в радиозавода, в който са работили голяма част от съкварталците му. Затова, когато пусне снимки от славните години на индустриалния гигант, доволните са хиляди.

Деян е роден на 22 септември 1985 г. във Велико Търново. До 8-и клас учил във „Вела Благоева”, а средното си образование завършва в „Г. С. Раковски”, специалност „Информатика и информационни технологии”. С нея сега си изкарва хляба, но историята е голямата му страст. Казва, че още в училище бил много силен по този предмет, дори искал да следва археология. Любовта му към нея доразвил директорът на РИМ – Велико Търново, Иван Църов. Запознали се и се сприятелили през 2010 г., когато Деян и негови приятели помагали в изработката на старинните мазилки и декорации в музея на т. нар. восъчни фигури. Темите на разговор, все на историческа тема и за запазване на културното наследство, били безкрайни и това само му помогнало да се ориентира какво да публикува.

Не го подминава и войниклъкът, бил танкист 9 месеца във Велико Търново, дори му предложили да продължи на военна служба. Той отказал, но пък прадядо му Стойко, преселник от Одринска Тракия, бил военен, участвал в Балканската война и е награден с медали за храброст. Друго интересно от семейната история е, че и баща му, и брат му са били борци и са се състезавали за „Етър”.

Така се стекъл животът му, че през 2014 г. заминал за Великобритания и вече се е установил. Живее и работи в Бърнли (между Манчестър и Ливърпул). Редовно ходи на мачове, от фирмата дори им осигурявали безплатни билети. През 2016 и 2017 г. поработил и в Шотландия, но после отново се връща в английския град. Така поделя годината между Бърнли и Велико Търново, с който никога не губи връзка и си остава в сърцето му. Дори когато е в Англия, продължава да поддържа оттам Фейсбук групата си, на която отделя поне един час дневно. В кралството започнал в логистичен център на огромен онлайн магазин, подобен на „Амазон”, и досега не го е сменял. Само е на по-добра позиция, осъществява контрол върху качеството на предлаганите артикули. „Наблюденията ми за българите в Англия са, че им се поверяват все по-добри и платени работни позиции. Младите наблягат на езика, което е чудесно. Започнаха и да ни уважават повече като нация, но все пак гледат на нас предимно като на способна работна ръка. А в Бърнли българската колония наброява 7-8 хиляди”, коментира Деян Росенов.

Заради емигрантския живот и постоянното пътуване не му е останало време да се ожени, но не се е отказал да търси жената на живота си. Що се отнася до пътешествията Деян всъщност е обиколил цяла Европа и винаги на първо място посещава замъците, именията и историческите забележителности. Набляга на културния туризъм.

 

НАЙ-ГОЛЯМОТО МУ ХОБИ Е ФОТОГРАФИЯТА

По нея пък го запалил покойният Здравко Николов. След активна кореспонденция най-после му отишъл на гости в Самоводене малко преди да почине. Големият фотограф му дал безценни съвети, показал му стари култови снимки. Освен с фотоапарат „Никон” Деян разполага и с дрон, което дава повече възможности. От любител той подобрява постоянно майсторството си, дори е печелил конкурс в София. А през лятото се изявява като градинар в наследствената къща в с. Мусина. Копането не му е чуждо, а от екологично чистите зеленчуци прави домашни консерви. Всяка година бърка в харания лютеница по мусински. Рецептата е стара и се предава от поколение на поколение. Продуктите са домати, пипер, патладжан и малко настъргани ябълки. Не само лютеница, а и подправки и билки после взема със себе си за Англия, за да не забравя вкуса от детството. Пък и поначало си е носталгично настроен. „Аз съм дете не прехода, хванал съм и двата периода. Затова имам спомени и от преди – не само от града, но и от спокойния живот. Много искам поне останалите култови сгради да бъдат запазени, както и да се развива нашият квартал”, вмъква в разказа си Деян Росенов. Обича много и народна музика, но не е по хората, защото „сърце играе, но крака не могат”.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *