Поетът и химик с множество изобретения Паблото преживява с работа на парче и приятелска помощ

Иван Василев Георгиев – Паблото е човек, който лесно може да подминете по търновските улици, без дори да предполагате, че пред вас стои поет и изобретател. Може да сътвори строфи ей така, от въздуха, без да чака да го навести музата или вдъхновението. Вече е натрупал 20 тетрадки голям формат със стихотворения, сатира и проза, но не може да намери спонсор, за да ги издаде. Поезията просто му идва отвътре и трябва да я запише на момента, иначе я губи. Пише от 15-годишен, на ръка. Трупа листчетата, после ги преписва в тетрадките. Има само едно издадено стихотворение – в сборник. Преди повече от 35 години за алманаха „Янтра” дава десетина неща на Здравко Пеев, който ги определя като „малко декадентски” и отказва да ги пусне. След месец го среща негов приятел и му казва, че са публикували негово стихотворение, но под чуждо име. И сменили два реда, без да го питат. „Простичко стихотворение, но аз си го харесвах”, казва непризнатият поет на Велико Търново. Безработен от много години, 67-годишният търновец се издържа от работа на парче и приятелска помощ. „Като има нещо да се върши – не отказвам. Боядисвам, строителство, цепене на дърва, каквото има. Просто няма срамен труд.“

Сам признава, че изглежда като прошляк и мнозина не вярват, като го видят, че пише стихове. И много сатира, която идва от времето, когато бил самодеец сатирик в Профсъюзния дом на културата. На един 8 март пише следната епиграма за бившата си жена:

Тормози ме жесток въпрос,

че вече няма да си същата.

А аз се радвам на любов,

с великото проклятие от тъщата.

„Пабло” го кръщава Райко Коев преди няколко години, по името на чилийския поет Пабло Неруда. Всъщност доста кръчмари са му приятели и го приютяват на чашка и на топло. Гледа да е сред хората, защото, освен че е безработен, живее сам. Разведен е, а за раздялата с жена си, с която продължава да поддържа връзка и да си помагат взаимно, казва, че и двамата имат вина.

Паблото се определя като обикновен човек с доста грехове. Пийва си, но смята, че в никакъв случай не е пияница. И макар да казват за него, че послъгва, за да излезе от положението, в което сам се заплита, той просто твърди, че спестява истината. Признава, че обича жените и знае с колко е бил – 35. Голямата му любов е първата. На нея е посветил много стихове, един от тях написал на автобусно билетче. Рецитира ми и нето. Бившата му съпруга е втората му любов, която често му се сърдела, че за нея пише не най-хубавите си творби.

Паблото тъгува за отминалото време: „Някак си не съм за тоя свят. Не съм попаднал във времето. Аз съм за романтичните времена. Такива за мен бяха при социализма. Уважаван бях, работех. И началник-цех съм бил, и началник-производство, и технолог. Бяха други времена, имаше някакво уважение. Сега е огромна борба за парата. Сега не мога да се впиша. Отворен човек съм, но трябва да лавираш, да правиш неща, които аз не ги владея. Пак лавирам, за да оцелея, но това е друго лавиране. И ако смисълът на живота е съществуването, просто да оцеляваш, тогава защо трябва да живее човек…”

 

А СЪДБАТА МУ МОЖЕШЕ ДА Е СЪВСЕМ ДРУГА, ЗАЩОТО ПАБЛОТО ОСВЕН ПОЕТ Е И ИЗОБРЕТАТЕЛ

 

Химик по образование, завършил специалност „Пластмаси и каучук” в Бургас, той работи в няколко търновски предприятия – „Момина крепост”, в института на Радиозавода и в „ПРП – Червен кръст”. Има патентовани изобретения, но това, казва той, „вече не се котира”. Първото е от 1978 г., следват още две през 1982 г. и 1985 г. Последният му патент е през 2005 г. – за пластмаса, която се разтваря във вода и се регулира разпадът във водна среда. Изобретението не е въведено в производство, защото се нарушават много интереси. „Ходихме в Гърция през 2003 г., мой приятел от Варна ни спонсорираше. Но гърците, честно казано, искаха да ни измамят. Искахме да пуснем във връзка с Олимпиадата през 2004 г. това производство, но те искаха да обсебят всичко, без да има гаранции. В смисъл – дай точните неща, ще ги дадем за изследване в Германия и после започваме производство. 51% за нас, 49% за тебе. Производството ще бъде в Гърция и т.н. Аз не се съгласих. Не стана там работата”. През 2011 г. от Европейското патентно ведомство в Копенхаген му писали да кандидатства за награда за иновация. Но като опрял въпросът до производството, което липсвало, го посъветвали да кандидатства следващата година. „Аз искам да ми помогнат финансово да тръгна, те искат да ме награждават за патент. Какво да кандидатствам за някаква награда… Имам да вземам една камара пари, но няма никакво движение.”

 

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА РЕЦЕПТУРА ЗА ПВЦ ДРАЙ БЛЕНД ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БУТИЛКИ Е НЕГОВА

 

Тази технология вече я няма, но навремето той я измисля в Завода за пластмаси, сега „Момина крепост”. Оттогава остава без повечето си предни зъби: „Хиляди тонове се произведоха. Но докато стане работата, понеже нямаше газ анализатор и газ сигнализатор, дишам с носа си да видя как е работата с „киселата жилка”. И така със зъбите стана зле.”

 

ПРОБВА И В ЧАСТНИЯ БИЗНЕС СЪС СВОЕ ИЗОБРЕТЕНИЕ

 

В средата на 90-те години прави фирма за лепила за етикети с реализации в бирени фабрики и за безалкохолни напитки. Не случва обаче на съдружник. „Беше едно младо момче от Шереметя. Открадна материалите, продаде ги и аз фалирах. И дотам с частния бизнес. А бях заменил немското лепило „Кронес” с мое, аз го измислих. Преди Новата 1997 г. благодарение на мен в Търново имаше бира с етикети. Даже ме има на снимка някъде с Антон Ненов, тогава беше още заместник-директор на Бирената фабрика. Аз ги спасих да имат лепило. Защото те отишли в Пловдив да търсят „Кронес”, но складовете вече били затворени. И ми се обаждат вечерта. Глася аз лепилото и го карам през нощта, да имат. На другия ден платиха, оправихме фактурите. Спасих ги. Тогава прохождах. После продавах още лепило, ама тоя келеш ме провали.”

След толкова житейски перипетии питам Паблото какво иска да забрави. Отговорът е светкавичен и кратък: „Че мисля”.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката