200 000 души от цялата страна дойдоха за Събора на овцевъдите

Форумът затвърди славата си на най-мащабно фермерско събитие у нас

200 000 ДУШИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА ДОЙДОХА НА XI НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ОВЦЕВЪДИТЕ

край Петропавловския манастир. Форумът бе открит на Гергьовден с апел за подкрепа на родното производство. По традиция начало на агросъбитието дадоха кукерите джумали от село Калугерово, които с танца си прогониха злите духове и сили. След тях величествено настъпиха музикантите от оркестър „101 каба гайди“. Отец Антоний извърши празничен водосвет, а 10-годишният Николай Митев от Котел изпълни песента – символ на поминъка, „Когато бях овчарче“, в съпровод на кавал от връстника му Георги Вълков. След това лентата прерязаха министърът на земеделието Явор Гечев, кметицата на Лясковец д-р Ивелина Гецова и организаторът Симеон Караколев. Сред официалните гости бяха и народни представители от IV МИР, областният управител инж. Георги Гугучков, кметове, директори на институции и представители на неправителствени организации.

Мотото на събора тази година бе „Да! На българското производство“, а мисията на мероприятието – да фокусира общественото внимание върху качествените родни храни. По време на форума бе популяризирана и другата голяма кауза на организаторите – „Пилонът Рожен“, чиято цел е извисяването на българския трибагреник на 111 метра височина в Родопите. В специална шатра се набираха дарения за родолюбивата инициатива.

“В момента българските производители са подложени на неимоверен натиск. Те правят всичко възможно, за да оцелеят. Става дума за всички производители – на месо, мляко, зърно, вълна, мед… Всички имат нужда от подкрепата на обществото. Надявам се, че през следващите 3 дни ще усетите бита и традицията на българина и ще си тръгнете със силен позитивизъм оттук“, приветства присъстващите Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и двигател на форума.

„Думата събор идва от събирам. От древни времена в България съборите събират хората. Събираме се, защото това е в манталитета на българина и това носи българщина. Тук са изложени качествените български храни. Те носят вкуса на отрудените ръце на фермерите. Подкрепете нашите производители и търсете фермерска храна, която ви гарантирам, че е най-качественото, което можете да си купите. Този събор се превърна в емблема на българщината. Спонтанно тук се роди една идея. Заедно с браншовите организации ще започнем кампания „Уважение за българските фермери“, заяви агроминистърът Явор Гечев.

Посетителите се насладиха на деликатесни млечни и месни продукти, биохрани и напитки от родни ферми. Най-атрактивните бяха суджуците и луканките от телешко и конско месо, кашкавал с боровинки, сирене от биволско мляко, билки и трюфели и много други продукти. В кулинарната зона дегустираха вкусни изкушения, приготвени на място – пататник, баница с лопуш, боб с манатарки и рошав айран. Бяха раздадени над 2000 порции агнешка курбан чорба, която вря 4 часа.

Десетки останаха да наблюдават как се приготвят стари рецепти от българската кухня от преди Освобождението. Демонстрации имаше на розов таратор, картофено сирене и бял мъж. Главно действащо лице бе Марин Лесев, който е колекционер на кулинарни книги.

„Прясно овче сирене се разтапя и след това се сгъстява с царевично брашно. Разстила се и се превръща в нещо като халва. В Северна България се яде със сол като предястие, а в Централния Балкан се поръсва със захар и става десерт“, обясни той за т.нар. бял мъж.

Два големи сектора бяха обособени за изложение на 1000 чистопородни овце, кози, коне, кучета и т.н. Около кошарите циркулираше голям поток от фермери, любопитни да обменят опит с колегите си, и семейства с малки деца. Безспорен любимец на всички стана 200-килограмото говедо Райко. Той е от рядката порода „Шотландско високопланинско говедо“. Този вид тепърва започва да се внася в България и от него у нас има едва 10 добичета. Стопанката на Райко – Светла Бахова от приморското село Веселие, сподели, че планира да развъжда тази порода.

„Тревопасно говедо е, на една година. Има атрактивен външен вид. За тази порода е характерно, че месото е изключително висококачествено. В Шотландия ги отглеждат от над 1000 години. Цената му е от порядъка на 4000 – 6000 лв. Мъжкото достига до 900 кг“, разказа тя.

Допълни, че във фермата си отглежда и 300 овце.

ПРЪЧЪТ ДЖОНИ СПЕЧЕЛИ СЪРЕВНОВАНИЕТО ЗА НАЙ-ДЪЛЪГ КОСЪМ

На събора се проведоха и няколко атрактивни съревнования. За първи път се състоя състезание за коза с най-дълъг косъм. Победителят е пръчът Джони от пазарджишкото село Калугерово. Той е от порода „Калоферска дългокосместа коза“ и журито измери дължина на косъма му 64 см. Според фермерите това е и своеобразен рекорд за автохтонната българска порода.

В конкурса за най-дълъг косъм при коза майка от тази порода най-голяма дължина – 56 см, бе отчетена при животно, собственост на Стоилка Йорданова от село Семчиново.

Друга зрелищна надпревара бе тази за ръчна стрижба. Най-сръчен бе оказа Бойко Димитров от село Боринци. Той победи с впечатляващо време от 8 мин. Завидни умения с овчарската ножица показа единствената дама в надпреварата – Валентина Атанасова от село Асеновец, която свали руното на овца за 14,38 мин.

В състезанието по ръчно доене се включиха 12 фермери от различни краища на страната. Победи Хасан Ахмед от село Вълчин.

Стотици занаятчии представиха изумителни сувенири и изделия от вълна, стъкло, дърво, камък, метал и т.н. Посетителите можеха да избират между тениски с българска шевица, сапуни от натурални съставки, ножове, бижута, дъски за рязане, икони, кукли и много други.

Богата музикална програма съпровождаше десетките прояви и атракции на събора. На две сцени се изявиха над 2500 таланти, а стотици се включиха в организираните хоротеки.

Не липсваше и публика, която бурно аплодираше спектаклите на воините от Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. Те демонстрираха бойни техники, умело яздиха коне и размахваха саби и боздугани.

През трите дни трафикът около възможните маршрути към форума бе изключително натоварен, но това не отказа желаещите да присъстват, макар че някои изкараха повече от час в задръстването.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката