Водещи новиниПолитика

Политологът Евгений Дайнов: „Старите конструкции губят сила преди местните избори“

Преди местните избори политологът Евгений Дайнов даде своята трактовка на случващото се в политическия живот

„Голямата картина преди местните избори е следната. Старите конструкции, старите представи отмират от 2020 г. насам. Новото е неопитно, но това, което наричаме „модела Борисов“, с неговите феодални хора, очаквам да отстъпи в големите градове и там да влязат представители на новото. В средните и малките градове в бурното време на това противопоставяне ще се промъкнат доста фокусници, ментарджии, хора манипулативни и комбинативни и със себични интереси. Най-общо това са трите неща, които очаквам по време и след местните избори: освобождаване на големите градове от старите управляващи, и то повечето от тях ще си идат, навлизане в градската среда на новите партии и по средата – нахлуване на местни оправни хора в по-малките градове. И това ще стане лесно, защото старите конструкции губят сила, новите не са се ориентирали и там всеки може да стане кмет и общински съветник най-общо казано. Интересно е после да проследим колко от тези, които преследват лични интереси, ще успеят да пробият. Такива кандидати има почти навсякъде и на мен са ми много любопитни. Но със сигурност ще бъде променена властовата картина, както и картината на обществените настроения ще бъде различна.“

В отговор на въпрос за поведението на избирателя и не е ли уморен след толкова избори

Евгений Дайнов припомни как за умората на българския избирател от постоянното противопоставяне и обещания е чел в медиите още през месец май 1990 г. „Гражданското общество е като публиката на „Миндя рок фест“. То непрекъснато се самопроизвежда, в България това става по-мудно и летаргично в сравнение със средните показатели за Европа, но е много по-будно, динамично и просветено, отколкото в съседни държави като Македония, Сърбия, Унгария. Не очаквам да кажат „уморени сме“. На местните избори хората винаги гледат с интерес кандидатите, познават си хората, гласуват, на повечето места с добавен ентусиазъм от парламентарните. Надявам се да не гласуват по запалянковски, а разумно. Това все пак са местни избори и трябва да избереш човек, който ще върши работа. Очаквам прилично ниво на гласуване и избраните в мнозинството си да са прилични хора“, продължи разсъжденията си политологът, преподавател в Нов български университет.

Интересни са му наблюденията и върху промените на езика на политиците.

„Бойко-Борисовият модел“ беше характерен не само с брутализиране на нравите и връщане на феодални отношения отпреди буржоазната революция, а и с драматичното опростачване на междучовешките отношения. Ти като опростачиш отношенията между хората, те започват да заемат враждебна позиция един спрямо друг, а не, нормалното за едно общество – да си помагат. Съответният език поражда и съответните нрави – т. е. всички са врагове. Забележете на какво заложиха новите. „Демократична България“, като се събраха с ПП „Продължаваме промяната“, едно от първите съзнателни решения, които взеха, е да се говори прилично и уважително. Защото единствено в едно уважително общество езикът на омразата сам ще отмре. Когато хората започнат да се гледат с идеята как можем да свършим нещо заедно и да си помагаме един друг. На нивото на говорене в момента наблюдаваме възстановяване на цивилизования начин на живот. И това е нещо добро.“

Евгений Дайнов е стигнал по ред причини до извода,

че тази властова конструкция, която управлява в момента, е много по-стабилна, отколкото повечето хора си представят. И има много по-дългосрочна перспектива пред себе си. „Всяко драматично и съдбовно политическо събитие, каквито са едни избори, може да промени тази картина, но това управление е по-стабилно и по-устойчиво на непрекъснатите кризи. ПП и ДБ поне три часа отделят всеки ден да си изясняват отношенията, но накрая се стига до удовлетворителни решения. В ерата на сложни политически конструкции тази сглобка изглежда е много по-стабилна, защото ПП и ДБ знаят, че историческото време е на хора като тях“, заключава той.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *