Павлина Владкова: Иманярите намаляват, защото ги мързи да копаят…

Археологът Павлина Владкова посвещава 40 години на проучване на Нове и Никополис ад Иструм

 

Оказва се, че археологията освен къртовски труд и емоции при откриването на находки може да бъде и опасно занимание. За всичките години на терен една от най-видните и заслужили търновски археоложки доц. д-р Павлина Владкова неведнъж я гонили зли кучета и стършели, треперела е от двуметрови змии в базата, а мишките, те просто били навсякъде. Домът й е пълен с книги, а на най-видното място е поставен „Златният орел на Дунава”, който тя получава през 2015 г. за всичките си безценни открития в римския град Нове.

Всъщност на този обект и на Никополис ад Иструм посвещава живота си и те са голямата й любов, разбира се след семейството. Разговорът ни е по повод най-новата й монография „Novae. Сектор VIII A. Сгради extra muros“, подкрепен от културното министерство по програма „Помощ за книгата” 2023 г. Там са резултатите от 40-годишните й проучвания на древния град край Свищов, но те са толкова много, че книгата ще има и продължение. От началото на ковид пандемията се е отдала на писане и така плавно се е отдръпнала от активна теренна дейност, защото е убедена, че на 67-годишни жени не им прилича да търчат по разкопки, това е работа за по-млади хора. Макар че от време на време изпитва желание да иде на обект, за да види докъде са стигнали колегите. С целия си опит винаги е готова да даде съвет или консултация, ако я попитат. А описването на всичко открито и проучено счита като морално задължение, да е в помощ на тези след нея.

Целият й живот е посветен на археологията, макар да е от първия випуск на Математическата гимназия във Велико Търново. В 9-и клас установила, че математиката не е нейната любов, а на следващата година вече твърдо решила да кандидатства право. Родителите й я убедили, че това е мисия невъзможна и Павлина Владкова се преориентирала към историята.

Първият й археоложки обект е Античният керамичен център в Павликени с ръководител Богдан Султов, от когото е научила най-много за професията. И от Йордан Андреев. Била още първокурсничка по история във ВТУ, а Богдан Султов й дал и най-важният урок, който предава и студентите, с които работи, че археолог на зид не стъпва никога. Първото й откритие била желязна скара от II–III век. Чистила я с удоволствие цял ден, но вечерта един от работниците по невнимание я разполовил с количката. За радост, я възстановили и в момента е в експозицията в Археологическия музей.

В разгара на разкопките на Нове от българо-полската експедиция през 1977 г. Павлина Владкова се включва в тях и това предопределя до голяма степен професионалния й път. „Беше ми безкрайно любопитно и интересно и така си и остана до сега”, коментира Павлина. Към настоящия момент тя и доц. Евгения Генчева от НАИМ при БАН са считани за най-изявените му изследователи от третото поколение археолози там. Работила извън крепостните стени на римския лагер, един вид цивилното селище на Нове, който за известно време е бил столица на готите. И по-специално на много богата голяма резиденция от II–III век, открита случайно още първата година от пребиваването й. „Местните власти имаха амбицията да строят рибен ресторант на брега на Дунава. Започнаха сондажи и аз с една колежка отидохме да видим как нищо няма да излезе изпод земята. Работниците обаче попаднаха на три гроба и с рибния ресторант се приключи. И от 1977 г. до днес този обект се разширява и го проучвам. Първо не знаеш какво да очакваш и всяко следващо помещение ти носи емоция. Това те кара да продължаваш напред, да копаеш още и още”, разказва Павлина, за която като археоложка най-ценното не са съкровищата, а архитектурата. През годините е разкрит и готски християнски некропол с над 120 гроба, три четвърти от тях са открити в нейно присъствие. „Много хора идваха на разкопките през 80-те години и дори си вземаха отпуските, за да работят на Нове. Както и студенти и ученици. По-възрастните свищовлии със сигурност ме познават. Ние си отиваме и остават младите колеги, което е хубаво. Това ми е и голямото удовлетворение. Там, където ми е минала младостта – и на Нове, и на Никополис ад Иструм, работата поеха археолози, които считам за достойни наследници”.

 

НА НИКОПОЛИС ОТИДОХ СЪС СТРАХ

 

„Беше след майчинство, 1985 г., колегата Църов вече работеше, с него проучваме там по едно и също време и усещах, че малко изпускам темпото, но успях да наваксам. И английската експедиция беше започнала. Сблъсках се с друга среда и начин на работа. Започнах на открития градски площад, за да докажа дали има или няма оригинална настилка и след това да започнат реставрациите. Оригинали нямаше, но пък културният пласт се оказа 2 метра в дълбочина, който не бе проучван и никой не знаеше, че го има изобщо. И така започна една безкрайна работа, разкри се този най-ранен град и това е всъщност голямото ми откритие там”, признава доц. Владкова.

 

ЕКИПЪТ АРХЕОЛОЗИ НА ТЪРНОВСКИЯ МУЗЕЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ В БЪЛГАРИЯ

 

Регионалният исторически музей във Велико Търново е единственото й работно място, започнала в него през 1978 г. по ведомост като общ работник. В този документ се водели и екскурзоводи, уредници като нея, общи работници, поддържащи Царевец, и завършвал с бай Ашин, който чистел тоалетните. После минала на щат, кандидатствала за научен сътрудник, известно време завеждала отдел. Станала доктор, дори си „играла” 6 месеца на директор на музея през 2006 – 2007 г. в критично време, точно след най-голямата кражба. „Мога да кажа, че съм минала през всички звена и всяка работа в него ми е позната. Но като археолог съм много горда, че нашият музей разполага с най-добрия екип археолози в България. Има специалисти за всички епохи от историята, мнозина бяха оценени високо и привлечени към НАИМ при БАН. Държа да спомена, че много обичам да работя и със студенти. Те се учеха от нас и ние се учехме. Приятно е да се работи с млади хора. Мисля, че ме слушаха, не мога да се оплача. И до днес с някои от тях се чуваме и виждаме.”

Тя е археолог на годината 2012 г., носител е на почетния знак „Златен век” на Министерството на културата и на „Печат на цар Симеон Велики”. През 2018 г. кметът на Велико Търново й връчва Старопрестолна грамота и последната награда, получена наскоро през тази година, е от ректора на Варшавския университет. Общо монографиите й са 4, всяка за различен обект и тема, безброй са статиите й в научния печат. „Трудно е да си жена археолог. Случвало се е по три месеца да не съм вкъщи. И ако нямам майка, която да поддържа домакинството, и търпелив съпруг, това не може да се получи. За каквото и да е, свързано с археологията, голям коректив ми е синът ми и държа на неговата преценка”, споделя археоложката.

 

ИМАНЯРИТЕ НАМАЛЯВАТ

 

Павлина Владкова има своя интересна теория за иманярите и много случки с тях, особено през 80-те години. Според нея сега те намаляват, защото ги мързи и не им се копае на терен. Но навремето е била предупреждавана от полицай да не роптае срещу иманярите, защото шефът му е такъв. Около 2000 г. немалко от консултантите, работещи в Министерството на културата, също ги подкрепяли, твърди тя. „Едва ли не иманярството се беше превърнало в държавна работа и това беше ужасно, не знаеш срещу кого се бориш. Затова и днес никога не отказвам експертиза, дори да ми създава главоболия, за да може престъпникът да си получи заслуженото”, казва Павлина Владкова.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив