В миналото кметът е трябвало „да знае да чете и пише“, да арестува вагабонтите и да следи за качеството на храните

Най-дълго управлявалите от Освобождението досега са д-р Румен Рашев и инж. Даниел Панов – по 12 години

Зачитайки се в първия Закон за общините и за градското управление от 1882 година, съвременниците могат да открият любопитни подробности. Така например глава трета от него е посветена на градоначалника и неговите помощници, тогавашните изискванията към които са “да знаят да четат и пишат.”

Не по-малък интерес предизвикват и задълженията на кметовете.

Според чл. 24, т. В, “когато се извърши разбойничество или се хване някой престъпник на местопрестъплението, кметът трябва да улови и арестува злодейците с помощта на жителите и да ги предаде на съдебните власти.” Неговите обязаности включват още и ”арестуването на вагабонтите и ония, които правят скандал, или които нощно време смущават общото спокойствие чрез викове, кряскания и прочие”, както и да “заповядва чистенето на дърветата от гъсениците в цялата община.”

В миналото търновските кметове, както и всички техни колеги в страната, освен със споменатите задачи, се ангажират и с грижата да надзирават “качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продават, за проверката на мерки и теглилки, за предварването или спирането на злощастия и пакости, за порядъка в театри, концерти и прочие общи места.”

Любопитно, интересно и поучително е да надзърнем в 146-годишния управленчески период, реализиран от 45 кметове на престолнината.

А всички те са все личности, които имат авторитет в града, добро образование и социално положение – търговци (9); инженери (7); юристи (6); икономисти (6); архитекти (3); учители (2); занаятчии (2); издатели, книжари и печатари (3); лекари (1); аптекари (1); индустриалци (1); военни (2). Някои от управленците упражняват повече от една професия.

Най-дълго управлявалите кметове от Освобождението досега са д-р Румен Рашев и инж. Даниел Панов – по 12 години.

Най-кратко на кметския стол се задържа Евстати Мартинов – само два месеца през 1902 година, но пък участието му в местната власт като общински съветник е дълго и ползотворно. Достатъчен е дори само фактът, че Евстати Мартинов, осъзнавайки изключителната национална значимост на провъзгласената в старата столица през есента на 1908 г. Независимост, и воден от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в събитието, полага основите на неговото честване.

Само три дни след Търновския акт от 22 септември 1908 г. на редовната си сесия Градският общински съвет начело с кмета Иван Вителов одобрява и гласува предложенията на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Ст. Георгиев живописните улици „Фердинанд”, „Съборна” и „Митрополска” да се преименуват на ул. „Цар Фердинанд I”, а ул. „Булевард” – на ул. „22 Септември”. Така на практика Евстати Мартинов е в основата на първата проява не само в старата столица, но и в България, ознаменуваща Независимостта.

Най-възрастният търновски кмет е 59 годишният Владимир Даскалов, управлявал града през 1928-1932 г., а най-младият – Димитър Йорданов, който през 1923 г. става кмет на 29 години и досега рекордът му не е подобрен.

Особено важно е да се знае и помни фактът, че част от търновските кметове имат заслуги не само към изграждането на родния град, но и към България.

Доказателство за това е още първият кмет Георги Живков. Той не само издига високо летвата за управленския пост на Търновград (1877 – 1878 г.), но и извоюва самостоятелно място в цялостния живот на държавата. Георги Живков е един от основателите на комитет „Единство” (29 август 1878 г.); подпредседател и председател на Четвъртото обикновено народно събрание (1884 – 1886 г); председател на Третото Велико народно събрание през 1886 г. и на Седмото обикновено народно събрание (1893 – 1894 г.); министър на Народното просвещение (1886, 1887 – 1893 г.); регент на Княжество България през 1886 – 1887 г. заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Интерес предизвиква и личността на известния старостоличанин Панайот Славков. Кметуването му през 1887 – 1891 година е изпъстрено с противоречиви оценки, свързани най-вече с решенията му за събаряне на емблематични обекти в града, сред които Третата порта на централния вход на крепостта Царевец.

Но държавническата му кариера е впечатляваща. Той е народен представител в Третото и Четвъртото Велико народно събрание, председател на Петото и Шестото обикновено народно събрание (1888 – 1892 г.); министър на правосъдието (1892-1893 г.) и първия в историята на България министър на търговията и земеделието (1893-1894 г.) в правителството на Стефан Стамболов. В компетенцията на това Министерство са голяма част от отраслите на националната икономика – земеделие, животновъдство, гори, Закон за общините и за градското управление през 1882 година води, мини, занаяти, индустрия, вътрешна и външна търговия, професионални земеделски и занаятчийски училища.

Така Панайот Славков се нарежда сред държавниците, от чиито решения до голяма степен зависи съдбата на България. Сред кметовете има уважаван генерал – майор – Владимир Даскалов, управлявал града през 1928 – 1932 година. В по-късен период (1959 – 1965 г.) кмет на старата столица е Хараламби Куцаров, който има безспорни заслуги за електрифицирането не само на селищата от Търновска околия, но и на цяла България.

А за заслугите си към Търновград кметовете Драгни Драгнев и арх. Иван Чолаков са удостоени със званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.

В 146–годишната история на общината има случаи и на доброволно оттегляне от кметския стол.

Димитър Раев решава сам да прекрати кметската си кариера и доказва, че макар и рядко, управниците имат морал и отговорност. Решението му „да абдикира” се дължи на тежкото финансово състояние на общината, свързано и с прословутия заем около сватбата на цар Фердинанд I, който десетилетия наред тежи като воденичен камък на търновци. А от неизплатени учителски заплати за 1923/1924 и 1924/1925 г. общината натрупва дълг от 1 296 856 лева, което съставлява една трета от годишния й бюджет. Съзнавайки трудното положение, градоначалникът заминава за София с мотивирано предложение до Народното събрание за освобождаването на общината от това задължение. Мисията му обаче завършва неуспешно и той преценява, че няма моралното право да упражнява функциите си.

На 4 октомври 1928 г. Димитър Раев подава оставката си пред общинския съвет. Интересно е да се знае, че той отчита публично дейността си на специално свикано в Модерния театър събрание. Дотогава традицията е градоначалниците да се отчитат само пред съветниците. Заради дейността му по възстановяването на българските духовни институции и традиции и разширяването на културните връзки с майката – родина през 1945 г. един от най – успешните и интелигентни търновски кметове е ликвидиран от сръбските власти.

На 3 август 1933 г. великотърновският кмет Владимир Рашев също подава оставка.

Тя е придружена от писмено изложение, в което се съдържат мотивите за решението му да напусне кметския стол. Изтъквайки успеха си за финансовото стабилизиране на общината, постигнато „само по пътя на извънредно големите икономии, по пътя на търсене и прибиране на нехайно забравените и изгубени общински доходи”, той не премълчава за бламирането на предложението му относно облагането на фабрика „Св. Троица” с 20 стотинки на линеен метър, с което общината се ощетява със сума в размер на над 100 000 лева.

В заключение Владимир Рашев се обръща към общинския съвет с думите: „… Аз считам за свой дълг да се обърна към вас с една само молба: забравете личностите и грубите партийни интереси, възкресете пред вас само интересите на търновсксата градска община и гласувайте в името на тия интереси.”

След проведените дебати общинският съвет приема оставката на Владимир Рашев и под председателството на общинския съветник Георги Николов избира за кмет Васил Давидов от Велико Търново.

Не липсват и управници, които, наред с приноса си към развитието на старата столица, а и на държавата,

впечатляват и с ексцентричното си поведение

Сред тях се откроява Джорджо Момчев, трети поред кмет, но първият с повече от един мандат. Той управлява през 1880-1881 г. и от 1894-1899 година. В края на XIX век Джорджо Момчев се числи към каймака на търновското общество. Стабилното му финансово състояние, съчетано със самочувствието му на човек зенгия (богат и конте) намира израз дори и в начина, по който се придвижва в града.

Търновци разказват, че Джорджо Момчев обикаля улиците на старопрестолнината с три файтона. В първия се намира самият той, във втория „се кипри” бастунът му, а в последния пътува общинският служител, определен да съпровожда кмета. За да бъде обаче „процесията” още по-впечатляваща, файтоните са украсени с разноцветни пискюли, панделки и множество звънчета.

През отминалите години търновските кметове, които, както и всички останали в държавата, до голяма степен определят битието на жителите в делник и празник, събират народната любов, но и омраза, а за отношението към тях с пълна мяра важи смисълът на израза „От „Осанна“ до „Разпни го”. Показателна в тази посока е и публикуваната от родения в старата столица книжовник, общественик и държавник Петко Рачов Славейков мъдрост

„Кмет кметува, бяс бесува” , както и популярната в миналото мисъл на знаменития банкер и политик Атанас Буров (1876 – 1954 г.) от Горна Оряховица: “Всеки избор в страната е фарс, а България се управлява от бивши и бъдещи затворници.”

В тази връзка, от Освобождението досега са завеждани дела срещу петима търновски градоначалници – Иван Халачев, Алекси Попов, Димитър Йорданов, Борис Крумов, д-р Румен Рашев. Осъден е само един – Борис Кумов.

Тодорка НЕДЕВА