В Деня на Св. Харалампий, да си спомним за нашия земляк Марко Вачков
На 10 февруари православната църква почита Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Българският народ му отрежда ролята на целител и пазител на здравето, а в нашата памет той е и покровител на меда и пчеларите. Предшествениците ни вярват, че с помощта на меда Св. Харалампий брани хората от чумата и другите заразни болести. Ето защо на тоя ден в църквата се носи мед, който се освещава. Той се яде на семейната трапеза заедно с приготвения от всяка домакиня обреден хляб, украсен със специални орнаменти, гонещи заразите – кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, а краят на питата се декорира с венец като символ на здравето. Остатъкът от осветения мед се пази през цялата година за цяр на малки и големи.
Всеизвестна истина е, че медът е сред най-древните вкусни и лековити храни на човечеството.
Обичан и предпочитан от богове, високопоставени особи и простолюдието, възхваляван в шумерски, египетски и вавилонски папируси, споменаван в Стария завет, описван в турски и други хроники, вкусният и изключително полезен за здравето продукт открай време заема достойно място на българската трапеза. Сладкото изкушение разнася славата на дедите ни, прочули се като добри производители и търговци на божествения еликсир.
За наша гордост, Марко Вачков (1886 – 1935 г.) от Сухиндол се счита за патриарх на модерното пчеларство у нас.
В историята на родното си селище той остава като дългогодишен авторитетен и обичан от всички учител, основател на лозарската кооперация „Гъмза” и Популярната банка. А държавата ни му дължи признателност, тъй като е издател и главен редактор на списание „Пчела“ (1902 – 1927), инициатор и основател на Българското пчеларско дружество (1889 г.), както и на Българския пчеларски съюз (1911г.) и на Българската пчеларска кооперация „Нектар” (1915 – 1932 г.). Автор е на много книги, сред които: „Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери“ (1905 г.), „Ново пчеларство“ (1912 г., преведена и на турски език). Превежда литература, свързана с пчелите и с производството на мед.
За чест на България, Марко Вачков се нарежда и сред учредителите на Всеславянския пчеларски съюз (1910 г.).
Че землякът ни съвсем не е случайна фигура в производството и търговията на пчелен мед и пчелни продукти, личи още и от престижния факт, че сухиндолецът не само организира, но и сам участва в много наши и международни изложби и изложения, като печели над 18 почетни и други дипломи, златни, сребърни и бронзови медали. Заслужава да се отбележи, че той е сред първите българи, които получават златен медал от Първото българско земеделско – промишлено изложение в Пловдив (1892 г.). Марко Вачков доказва класата си на производител и търговец и с участието си в Световното изложение в Сент Луиз (1904 г.), в Изложението на балканските държави в Лондон (1907 г.), в Пчеларската изложба в Кралство Хърватско и Словения и Сръбска пчеларска задруга „У Руми”(1909 г.). Полученото международно признание красноречиво говори за европейския и световен принос на малка България и големия Марко Вачков в развитието на това така полезно и здравословно производство.
През 1969 година Регионалният исторически музей – Велико Търново, откупува всички медали, притежание на Марко Вачков, от неговия син Асен Вачков.
Във фонда на музея освен авторитетните отличия се съхраняват и три бурканчета с херметически запечатан над стогодишен мед, представян от Марко Вачков на международните изложения в Лиеж (Белгия) през 1905 г. и в Милано (Италия) през 1906 година.
Тодорка НЕДЕВА
