Отиде си проф. Никола Хаджитанев, художникът, който обичаше да рисува хубавите българи от едно време
На 28 февруари, на 87-годишна възраст си отиде един от значимите български художници, свързал живота и изкуството си с Велико Търново.
След себе си оставя безценно наследство от гравюри и илюстрации по произведенията на най-големите ни писатели и поети, които пленяват с класически рисунък и полет на въображението. Те са жизнеутвърждаващи, запечатали върху листа най-хубавото у българина, величавата му история и богатството на фолклора. Зад гърба си има 16 самостоятелни изложби и десетки участия в колективни. Картините му красят галериите в редица европейски страни. Член на СБХ от 1964 г., носител на специалната награда на Комитета за култура през 1969 г,, на ордена „Св. св. Кирил и Методий” и др.
Той обичаше да рисува хайдутите, яките българи от едно време, хванали се на хоро и вглъбили се в играта, сякаш от това зависи живота им. График до мозъка на костите си, той се вдъхновяваше от великите моменти от историята ни и народния епос, които бяха любими теми в творчеството му.
Но най-голямата му тема бе България и българщината. Това си личеше и по уютния му дом на ул. „Цветарска”, с 50-годишните чамови тавани и мебели с дърворезба от баща му, дето никой не вярвал, че от чам може да се получи нещо хубаво. И оръжията на стената върху старата тъкана черга, и шкафовете, препълнени с книги и папки с рисунки.
Никола Хаджитанев е роден в града на Яворов, Чирпан, на 13 април 1938 г.
Първата си рисунка, недооценена, прави на 6-7-годишна възраст, на погребението на дядо си. По-късно баща му го запознава с художници – весели хора, разтропани и забавни, и решава, че там му е пътят.
През 1956 година е приет в Националната художествена академия в класа на Илия Бешков, но академичното си образование завършва в класа на проф. Евтим Томов през 1962 година, с отличие.
През 1967 г. е назначен за редовен преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1982 г. е доцент, а от 1991 г. е професор. Обичаше и беше горд със студентите си, за поколения от тях той също беше любим преподавател. Автор е на 16 самостоятелни изложби и десетки съвместни участия. Негови графични творби са собственост на галерии в Букурещ, Краков, Полтава, Москва, София, Стара Загора, Чирпан, Велико Търново и др.
Проф. Никола Хаджитанев беше един от редовните участници в колоритните Петъци в ателието на скулптора Панайот Димитров – Понката, най-големият му приятел.
В. „Борба” изказва искрени съболезнования на семейството и близките на проф. Никола Хаджитанев! Вечна му памет!
сн. Regnews
